Лора Роуланд - Иредзуми

— Защото знам нещо, което твоят съпруг със сигурност никога няма да открие: в деня, преди Кушида да бъде отстранен от поста му, един от стражите го хванал в стаята на Харуме. Ровел в шкафа с бельото й. Очевидно е искал да открадне нещо… — „Или да сложи отрова“, помисли си Рейко. — Този инцидент не беше докладван — продължи Ери. — Кушида е началник на пазачите и лесно накара подчинените си да мълчат. Никой нямаше да узнае за случилото се, но една слугиня ги чула как се разправят, и ми каза. Останалите пазачи няма да проговорят от страх, че дворцовата администрация ще ги накаже сурово за подобно прикриване на нарушение — Ери млъкна за момент. — Сега съжалявам, че не отидох да докладвам на отошийори Чизуру. Харуме можеше още да е жива… — Ери се разхлипа.

— А защо Ичитеру се смята за по-вероятния извършител? — попита Рейко.

Ери стисна устни — очевидно не харесваше наложницата.

— Ичитеру великолепно прикрива емоциите си… От поведението й никога няма да се досетиш, че някога е изпитвала към Харуме нещо по-различно от презрение към една проста селянка. Тя никога няма да признае колко гневна беше, когато шогунът престана да спи с нея, защото вече предпочиташе Харуме. Но един ден миналото лято наложниците ходиха на излет до храма Каней. Точно ги събирах, за да се връщаме, когато чух писъци в гората. Избързах натам и намерих Ичитеру и Харуме да се бият. Търкаляха се по земята като пантери. Ичитеру бе върху Харуме, удряше я и нареждаше, че ще я убие, но няма да й позволи да стане любимка на шогуна. Аз ги разтървах. Дрехите им бяха изцапани, лицата им — одрани и целите в кръв. Харуме плачеше, а Ичитеру бе побесняла от гняв. Разделих ги и после казах на всички, че са се наранили, защото са паднали в едно дере.

— Това произшествие също ли не е било докладвано?

Ери поклати глава.

— Можех да си изгубя поста за това, че не съм съумяла да поддържам ред сред наложниците. Ичитеру не искаше никой да разбере, а Харуме се страхуваше да не си навлече неприятности.

— Някой виждал ли е Ичитеру в близост до стаята на Харуме преди смъртта й?

— Когато попитах жените, те всички ми отговориха отрицателно. Което не означава, че Ичитеру не е била там. Може да се е промъкнала незабелязано. Освен това има приятелки, които винаги биха излъгали заради нея.

Значи е имала мотив за убийството и възможност да го извърши, реши Рейко. Ичитеру изглеждаше все по-убедително като заподозряна, но за да докаже вината, й Рейко се нуждаеше от свидетел или от улика.

— Можеш ли да ме пуснеш да говоря с другите жени и да ми помогнеш да претърся стаята на Ичитеру? — попита тя.

— Хмм — Ери изглеждаше изкушена, но после се свъси и поклати глава. — По-добре да не рискувам. Разпоредбите забраняват достъп на външни хора във вътрешното крило. Дори твоят съпруг трябва да има специално разрешително, ако иска да влезе там. Пък и се съмнявам, че ще открие каквото и да било. Ичитеру е умна. Ако тя е убийцата, отдавна се е отървала от останалата отрова… — Ери изведнъж млъкна, а после изражението и стана някак напрегнато. — Знаеш ли, спомних си нещо — бавно подхвана тя след кратка пауза. — Преди около три месеца посред нощ Харуме внезапно я заболя силно корем. Дадох й лекарство за повръщане, за да освободи стомаха си, и после успокоително, за да успее да заспи. Реших, че може някоя храна да не й е понесла, и не си направих труда да докладвам за пристъпа й на доктор Китано, защото до сутринта се беше оправила. Освен това, когато всички наложници бяха изведени в Асакуса за честването на Четирийсет и шестхилядния ден 17 17 Популярен храмов празник — Б.пр. , на косъм от Харуме изсвистя кинжал. Заби се на сантиметри от нея. Никой не разбра кой го беше хвърлил. И то на такава оживена улица! Преди не съм свързвала двете случки, но сега…

— Значи някой се е опитвал да убие Харуме и преди — каза Рейко.

Но кой?

След като напусна марионетния театър Сацумадза, Хирата подкара коня си без посока из града. Минаха часове, през които той изживяваше повторно всеки миг, прекаран с жената, която така бясно желаеше, но никога нямаше да притежава. Не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен за Ичитеру.

Когато най-после се осъзна, видя, че се е озовал в старата си територия — полицейското управление в най-южната част на административния район на Едо. Гледката на познатите високи каменни зидове и потокът от дошини, затворници и служители, които минаваха през охраняваните порти, възвърнаха здравия му разум. Той мислено се наруга за глупашкото си поведение — Ичитеру бе избягнала отговорите на всичките му въпроси. Как да обясни на Сано защо не е успял да установи дали Ичитеру е имала причина и възможност да убие Харуме? Бе провалил разпита на основния заподозрян! Но въпреки това копнееше отново да види прелестното й лице. Дали да не се върне в театъра и да настоява за по-конкретни отговори? Гореща кръв нахлу в слабините му само при мисълта да бъде с нея и да завършат онова, което бяха започнали. С неохота реши, че не е във форма да води обективен разпит; първо трябваше да овладее чувствата си. Освен това имаше и други следи, които трябваше да разследва.