Лора Роуланд - Иредзуми

Ичитеру проследи с върха на пръстите си формата на неговата мъжественост. Хирата сподави неволно стенание. Тя бавно го обходи, а после сграбчи твърдия му член и започна да гали, надолу, нагоре… Сърцето на Хирата заблъска в гърдите му. Насладата нарастваше. На сцената измаменият съпруг Джимбей нанесе фаталния удар срещу брат си. Дървената глава на Баноджо отхвръкна встрани. Ръката на Ичитеру продължаваше да се плъзга нагоре-надолу изкусно и неустоимо. Изтръпнал и останал без дъх, Хирата наближаваше върховния миг. Бе забравил за разследването. Вече не го интересуваше дали някой ги гледа. Тогава Джимбей, смазан от скръб, извърши сепуку до труповете на жена си, брат си и снаха си. Внезапно пиесата свърши. Гръмнаха аплодисменти. Ичитеру отдръпна ръката си.

— Сбогом, Хирата сан… срещата ни бе изключително интересна… — закрила лице с ветрилото си, тя се поклони. — Ако отново се нуждаете от помощта ми… моля уведомете ме.

Лишен от облекчението, за което бясно копнееше, Хирата зяпна в безмълвно униние. Нищо в поведението на Ичитеру не подсказваше, че между тях се бе случило нещо. Твърде смутен, за да каже каквото и да било, той стана и се приготви да си тръгва, като се мъчеше да си спомни какво бе научил от разговора. Как би могла жена, която той желаеше тъй пламенно, да е хладнокръвна убийца? За първи път в кариерата си Хирата усети как професионалната обективност му се изплъзва. Иззад завесата на сцената тържественият глас на разказвача завърши напевно:

— Гледахте една истинска история за това, как предателството, забранената любов и слепотата могат да станат причина за ужасна трагедия. Благодарим ви за посещението.

Сано и доктор Ито безмълвно гледаха как Мура развива платното около трупа на Харуме. Очите й бяха изцъклени, а кожата — восъчнобледа. Във въздуха се долавяше скверният сладникав мирис на гниене. По лицето и разрошените й коси имаше размазана кръв и повърнато.

Хирата наистина се бе погрижил никой да не се докосва до уликите. Сано бе подготвен за гледката, но доктор Ито стоеше безмълвен и потресен.

— Толкова млада! — измърмори той. — Имах дъщеря… някога… колкото нея, почина от треска…

Сано и Мура сведоха глава в знак на безмълвна почит към мъката на своя приятел, която тъй рядко намираше външен израз. После доктор Ито се изкашля и каза с обичайния си енергичен и делови маниер:

— Е, да видим какво можем да разберем за убийството от самата жертва — той заобиколи масата, като оглеждаше трупа на Харуме. — Разширени зеници, мускулни спазми, повръщане на кръв — симптоми, които потвърждават първоначалната теза за отравяне. Мура, би ли свалил дрехата й, ако обичаш? — ета взе нож и понечи да обърне тялото, но доктор Ито се наведе над средната част на трупа и се намръщи: — Чакай, тук има нещо! — той простря бяло памучно платно върху корема на убитата, после я натисна с ръце. Платното го предпазваше от оскверняващия допир със смъртта. Пръстите му опипваха и стискаха.

— Какво? — попита Сано.

— Подутина. Може да е последица от отровата или някаква друга аномалия… — доктор Ито се изправи. Срещна погледа на Сано и изражението му стана сериозно. — Ако не греша, момичето е било в ранен стадий на бременност! — смайването отекна в гърдите на Сано като гробовен звън на храмова камбана. Тази бременност променяше всичко! — А дисекцията е единственият начин да разберем със сигурност.

Сано си пое дълбоко въздух и го задържа — аутопсията, свързвана с чуждоземната наука, бе смятана за напълно незаконна и се наказваше със смърт. Но за разследването беше изключително важно да се установи със сигурност дали Харуме е била бременна. Това би дало нов мотив за убийството на Харуме и не го ли проучеше, Сано можеше и никога да не открие убиеца.

— Добре — каза той на доктор Ито. — Действайте.

След като господарят му кимна. Мура стисна ножа и направи необходимите разрези — първо един дълъг, точно под пъпа, а после два по-къси и перпендикулярни на първия. Отгърна кожата и тъканта, разкривайки навити розови черва.

— Отстрани ги — нареди доктор Ито. Разнесе се силен фекален мирис, когато Мура отряза червата и ги сложи на един поднос. В образувалата се кухина Сано видя крушовиден орган колкото мъжки юмрук. От него излизаха две тънки извити тръбички, които се свързваха с две гроздовидни торбички. — Органите на живота — обясни доктор Ито.

Мура направи разрез в утробата и я разтвори. Вътре лежеше капсула от подобна на пяна тъкан. Увито в нея — като гол розов саламандър, не по-дълъг от пръста на Сано, — бе нероденото бебе на Харуме. Главата на ембриона бе прекалено голяма за тялото му. Очите бяха черни петна върху едва започналото да се оформя лице, нишкоподобни червени вени набраздяваха кожата, изпъната върху крехките кости. Усукана връв свързваше пъпа с обвивката на утробата. Както се беше втренчил в това ново чудо, Сано почувства, че го обзема благоговение пред магията на първосъзданието. Дали Харуме бе умряла, защото убиецът е искал да унищожи детето? Ревността може да е тласнала към това Ичитеру или Кушида — съперницата и отхвърления кандидат? Но изведнъж му хрумна доста по-зловещ мотив. Мъртвото дете можеше да е отдавна желаният наследник на шогуна и убийството да целеше унищожението на клана Токугава…