Лора Роуланд - Иредзуми

Хирата преглътна мъчително.

— Ами беше на… ъ-ъ… — запъна се той. Наистина ли не знаеше? — … беше на… хм… — едва доловима закачлива усмивка изви устните на Ичитеру.

— На слабините й — изтърси накрая той и срамът го заля като вряла вода. Дали сокушицу нарочно го провокираше да използва такива думи? Тя бе тъй предизвикателна и в същото време толкова елегантна… Хирата отчаяно се втренчи в сцената.

Окику бе завършила песента си. Появи се красива кукла самурай, който се движеше крадешком.

— Баноджо, по-малкият брат на Джимбей, е тайно влюбен в Окику и я иска за себе си — продължи да обяснява певецът. — Баноджо прави тайни знаци на Офуджи, за да не разбере сляпата Окику. Офуджи се съгласява да пусне коварния Баноджо същата вечер в къщата…

Музиката зазвуча в дисонанс и сред публиката се разнесе ромон на напрегнато очакване. Хирата се вкопчи в останките от своята служебна добросъвестност:

— Били ли сте някога в стаята на Харуме преди смъртта й? — попита той.

— Унизително ми е да посещавам стаята на една проста селянка… — угодническо изражение замъгли прелъстителния поглед на Ичитеру.

На сцената се появи нов параван — спалня с месечина на прозореца, която да подскаже, че е нощ. Красивата Окику спи, докато Офуджи пуска Баноджо в стаята й. Окику се стряска и сяда в постелята си.

— Кой е там? — певецът преправи гласа си с уплашени нотки.

— Аз съм, Джимбей, върнах се у дома от Едо! — и последва обяснение към публиката: — Гласът му тъй прилича на братовия му, а копнежът й да бъде отново със съпруга си е тъй силен, че тя запява песента на радостта.

След финалния акорд на песента двете кукли свалиха кимоната си. Дрехите се свлякоха и разкриха заострените зърна на сочните й гърди и неговата възбудена мъжественост. Това бе предимството на кукления театър — можеха да се показват сцени, твърде открити за актьори на живо. Хирата, вече прекалено възбуден, едва се владееше. Опасяваше се, че Ичитеру и всички останали ще забележат състоянието му. Като се мъчеше да звучи делово, той попита:

— Някога виждали ли сте квадратно бурканче за мастило с черен лакиран капак, върху който със златно е изписано името на Харуме?

На сцената Офуджи надничаше през открехнатата врата, докато Баноджо и Окику представяха сексуален акт. Хирата усети, че го побиват тръпки и едвам се сдържа. Ичитеру продължаваше да гледа пиесата с невъзмутимо спокойствие.

— Подобна красива мастилница сигурно е за писане на писма… — отвърна тя с премрежен поглед. — … любовни писма! — Ичитеру вдигна ръка към слепоочието си, като че ли за да махне непокорен кичур. После, без да го поглежда, отпусна ръката си и заметна дългия край на ръкава си така, че да закрие скута на Хирата. Слабините му запулсираха под внезапния натиск на тежкия плат. Той пое въздух. Дали бе случайно, или го бе направила нарочно? Как да реагира?

Опита да се съсредоточи върху сцената, където бе настъпило утро, а с него неочаквано се бе завърнал и Джимбей, съпругът на Окику. Офуджи тържествуващо му съобщи, че брат му и съпругата му са го предали. Джимбей, суровият благороден самурай, се изправя срещу жена си. Окику се опитва да обясни жестокия номер, който й е изигран, но честта изисква отмъщение. Джимбей намушква жена си в гърдите. Офуджи го умолява да се омъжи за нея, като му се кълне във вечна любов, но Джимбей се втурва навън да търси своя двуличен брат.

Скрита в диплите на ръкава, ръката на Ичитеру се плъзна по бедрото на Хирата и започна да го гали. Младежът усети дланта й толкова топла и нежна, все едно бе докоснала голата му плът. Като дишаше тежко, той се надяваше, че публиката е твърде завладяна от пиесата, за да вижда какво става наоколо. Безстрастното изражение на Ичитеру не се промени. Но сега той вече знаеше, че предизвикателството й е съвсем преднамерено. През цялото време тя бе насочвала срещата им към този момент.

На тържището Баноджо научава за смъртта на Окику, хуква обратно към къщата и пронизва с кинжал подлата Офуджи. В този момент пристига и Джимбей. Под съпровода на дива музика, необузданите викове на певеца и окуражителните възгласи на публиката братята изваждат мечовете си и се хвърлят в жесток двубой. Хирата, почти забравил за представлението, усети как ръката на Ичитеру се плъзна скришом към слабините му. Това не биваше да се случва. Беше грешно! Тя принадлежеше на шогуна. И двамата ще бъдат екзекутирани, ако се разчуе за този флирт. Хирата знаеше, че трябва да я спре, но възбудата от забранения допир го бе приковала неподвижен.