Лора Роуланд - Иредзуми

Сано погледна отошийори Чизуру, която стискащи устни — очевидно не споделяше мнението на господарката си за мъртвото момиче.

— А вие какво ще кажете? — подкани я той.

— Не е моя работа да имам мнение за наложниците на негово превъзходителство — отвърна тя.

Сано усети, че отошийори Чизуру може да му каже много за жертвата, но не пред господарката си.

— Харуме имаше ли врагове в двореца? Някой, който да желае смъртта й? — попита той двете жени.

— Никакви! — отсече Кейшо и сякаш за да подчертае думите си, изпусна кълбо дим от лулата си. — Всички я обичаха. Тук, във вътрешното крило, сме си много близки. Като сестри сме…

За да твърди, че петстотин жени, натъпкани в такова тясно пространство, живеят заедно в пълна хармония, Кейшо бе или твърде глупава, или… лъжеше.

Отошийори Чизуру прочисти гърло и рече колебливо:

— Имаше вражда между Харуме и една друга наложница, Ичитеру. Те… много не се разбираха.

Кейшо я изгледа строго:

— Не! Никога не съм чувала нещо подобно.

— И защо двете наложници не са се погаждали? — попита Сано.

— Сокушицу Ичитеру е благородница — обясни Чизуру, — братовчедка на императора 14 14 В епохата на шогуната императорското семейство живее в Киото лишено от всякаква политическа власт и излишен лукс — Б.пр. , и по-рано бе любимката на шогуна.

— Когато преди осем месеца в замъка дойде Харуме, нещата се промениха и… — отошийори Чизуру затисна с ръка устата си. Предпочитанията на Токугава Цунайоши към мъжете бяха обществена тайна, но те явно не се обсъждаха в присъствието на майка му.

— Ичитеру е зряла жена и би трябвало да разбере и да отстъпи — обади се господарката Кейшо. — Синът ми е в правото си да избира на коя наложница да се наслаждава. Освен това негов дълг е да създаде наследник, а след като Ичитеру не успя да роди дете, защо той да не опита с друга? — Кейшо се изкиска и смигна на Хирата.

Върху страните на Хирата пламтеше по едно яркочервено петно. Той се прокашля и рече:

— Сумимасен — извинете, но имаше ли някой сред слугите, пазачите или помощниците, който да не се е погаждал с Харуме?

В отговор Кейшо поклати глава:

— Изключено! Никой от персонала не би нападнал любимката на своя господар…

Отошийори Чизуру отново стисна зъби и сведе поглед. Сано разбра, че Кейшо не обръща никакво внимание какво се случваше около нея, и всъщност главната надзирателка ръководи вътрешното крило точно както Янагисава управлява Япония вместо шогуна. Все пак Чизуру надви страха да се противопостави на Кейшо:

— Стражите в двореца до един са мъже от добри семейства, с добра репутация и с благ характер. Но един от тях, главният пазач Кушида… такова… преди четири дни Харуме направи оплакване, че Кушида си позволил неприлично поведение към нея… Говорел й… непристойни неща. Изпращал й обидни писма и я наблюдавал тайно, докато се къпела. Тя все му повтаряла да я остави на мира, но той бил настоятелен и накрая побеснял, заплашвайки, че ще я убие…

— Отвратително! — майката на шогуна направи гримаса. — Защо никой не ме уведомява за нищо?

Огорченият поглед на отошийори Чизуру подсказа на Сано, че Кейшо е забравила за уведомлението.

— Какво се случи после? — попита Сано.

— Аз не бях склонна да приема тези обвинения — каза Чизуру. — Кушида работи тук от десет години и не е създавал никакви неприятности. А Харуме е отскоро и… — тонът на отошийори говореше, че според нея именно Харуме е била първоизточникът на проблема. — Докладвах на главния управител за оплакването на наложницата и Кушида временно бе освободен от задълженията му в очакване на разследване…

— И имаше ли такова? — попита Сано.

— Не. А сега Харуме е мъртва…

Сано се замисли. Ревността бе сериозен мотив за убийство — значи наложницата Ичитеру трябва да бъде разпитана като основен заподозрян. Но и главният пазач Кушида без съмнение бе спечелил от смъртта на Харуме — най-малкото, защото обвиненията срещу него автоматично ще отпаднат и защото ще бъде възстановен на поста си.

— Уважаема Кейшо, ще се наложи помощниците ми да претърсят вътрешното крило и да разговарят с обитателите му — каза Сано. — Мога ли да разчитам на вашето разрешение?

— Разбира се, разбира се — закима енергично майката на шогуна. После въздъхна шумно, опита се да се изправи и направи знак на отошийори Чизуру да й помогне. — А сега е време за молитвено уединение… Но моля ви, заповядайте отново — тя отправи очарователна усмивка към Хирата, — особено вие, млади човече.