Лора Роуланд - Иредзуми

— Имам нужда от помощта ти по един много важен въпрос — каза той и седна на футона. Очите на актьора засияха от щастие и Янагисава почти можеше да се закълне, че момъкът наистина е поласкан от перспективата да помогне на господаря. — Въпросът е строго поверителен и ти трябва да обещаеш, че няма да казваш на никого — предупреди го Янагисава.

— О, кълна се, кълна се! Ще направя всичко, което ми наредите! — момчето излъчваше неподправена искреност. — Можете да ми имате доверие. Да ви доставя удоволствие, за мен е по-важно от всичко на света!

Янагисава се приведе съвсем близо до Шичисабуро и зашепна. Вдъхвайки свежия мирис на младост, дворцовият управител усети как мъжествеността му набъбва под препаската му. Свърши с нарежданията си и после с език проследи деликатната извивка на ухото му. Актьорът се засмя и се извърна към Янагисава в радостна възхита.

— Колко умно от ваша страна да измислите такъв великолепен план! Ще направя точно каквото ми наредихте. И когато приключим, сосакан Сано повече никога няма да ви тормози.

Янагисава се засмя поласкан.

— Като нападам единия, уцелвам и другия! — той протегна ръка към Шичисабуро. — Но стига толкова работа. Ела тук. Време е за наслади…

Когато Сано се прибра вкъщи от затвора Едо, Хирата излезе от портата да го посрещне.

— Майката на шогуна се съгласи да разговаря с нас преди вечерната си молитва. Отошийори — главната надзирателка на наложниците — ще отговори на въпросите ви, но след вечерния оглед на вътрешното крило.

Сано хвърли изпълнен с копнеж поглед към своя дом, който криеше обещание за храна, топла вана и компанията на младата му съпруга. С какви ли мирни женски занимания бе запълнила времето си след сватбената церемония? Сано си я представи как шие, пише поезия или може би свири на шамисен — един оазис на покой сред насилствената смърт и дворцовите интриги, запълващи самотния му живот. Копнееше да се озове там, да опознае Рейко, да я люби, но нощта се спускаше бързо и не можеше да остави Кейшо и отошийори да го чакат. А и трябваше бързо да информира шогуна, че няма да има епидемия, тъй като наложницата Харуме е жертва на убийство.

Двамата с Хирата се спуснаха надолу по хълма покрай патрулиращи стражи с горящи факли в ръце. От съображения за сигурност никой от тях не продума, докато не отминаха и последния проверочен пост и не наближиха двореца, чийто керемиден покрив с многобройни островърхи кули блестеше на лунната светлина. Едва сега, по калдъръмените пътеки на потъналата в мрак градина Сано съобщи на Хирата резултатите от пробите на доктор Ито.

— Всеки един от обитателите и от персонала на вътрешното крило е заподозрян — завърши той. — А ти какво откри?

— Разговарях със стражите и с началника им — поясни Хирата, — както и с главния управител на вътрешното крило. Официалната версия е, че смъртта на Харуме е трагедия, за която не бива да се говори.

— Защото се страхуват, или защото искат да скрият нещо? — попита Сано и спря замислен. Да, останалите наложници са били най-близо до Харуме, с най-лесен достъп до стаята и мастилницата й, но никоя от тях няма да говори с него без изричното съгласие на Кейшо и на отошийори.

В отговор Хирата само вдигна рамене и после двамата влязоха в притихналия дворец. От прислугата разбраха, че шогунът не желае да бъде безпокоен, затова Сано помоли да му предадат само, че няма опасност от епидемия. Щом наближиха вътрешното крило, тишината се изпълни с неясен шум. Пазачите отвориха портите и тутакси ромонът избухна във врява от пронизителни женски гласове, изтощително бъбрене, грохот на блъскащи се врати, плисък на вода и дрънчене на домакински съдове. Докато вървяха към личните помещения на господарката Кейшо, разположени в най-хубавата част на вътрешното крило, Сано и Хирата минаха покрай стаи, пълни с красиви, облечени в ярки одежди наложници, които се хранеха, кипреха, къпеха или играеха на карти. Когато стигнаха, двамата пазачи се отдръпнаха да им сторят път. В този миг вратата се плъзна встрани и от вътре излезе висока жена на около петдесет.

— Отошийори Чизуру, главна надзирателка на вътрешното крило — представи се тя.

Сано се поклони в отговор и я изгледа с интерес — събраните й във висок кок коси бяха прошарени от бели кичури. Вехтото й кимоно скриваше тяло, силно и мускулесто като на мъж. Четвъртитото й лице също имаше някак мъжко излъчване, подчертано от вдлъбната брадичка, дебели необръснати вежди и порядъчно тъмно окосмяване върху горната устна. Сано знаеше, че най-важното задължение на една отошийори е да бди пред спалнята на шогуна, докато той спи с някоя от наложниците. Сега тя скръсти ръце на гърдите си и рече безизразно: