Лора Роуланд: Китаноката

— Не беше точно така…

Янагисава светкавично го прекъсна с любезен глас:

— Нима заявяваш, че негово превъзходителство е сбъркал? Нима си позволяваш да го поправяш?

Недоволство помрачи лицето на шогуна и Сано побърза да уточни:

— Не, разбира се. Просто бих искал да изложа своята версия за събитията…

Токугава Цунайоши го накара да замълчи, вдигайки ръка:

— Няма нужда. Истината… ъ-ъ… е очевидна. Ти не успя да изпълниш дълга си… За съжаление вярата ми в теб се оказа… ъ-ъ… неоснователна! — незаслуженият упрек жегна Сано и го накара да сведе глава. — Въпреки това — продължи шогунът — реших да ти дам възможност да измиеш своя… ъ-ъ… позор… — с крайчеца на окото си Сано зърна внезапната тревога, която пробяга по привидно невъзмутимата физиономия на Янагисава. Значи не бе очаквал този развой! Значи още имаше надежда! Шогунът се прокашля и продължи: — И тук стигаме до втората причина, поради която те повиках — Токугава кимна към един слуга, който излезе от стаята и почти веднага се върна, придружен от самурай в бронирана туника с червените гербове на шогуна върху нагръдника. Самураят коленичи. — Това е капитан Мори — представи го шогунът. — Той е пратеник на моя… ъ-ъ… шошидай в Мияко — за разлика от другите градове старата столица се управляваше не от провинциален даймио — феодал, а от шошидай — специален местен представител на шогуна, почти задължително роднина на Токугава, който по ранг и благонадеждност съответстваше на важния пост. След като Сано и Янагисава се поклониха на пратеника, шогунът продължи: — Капитанът току-що пристигна с някои ъ-ъ… обезпокоителни новини… — Цунайоши махна към новодошлия: — Повтори какво ми каза!

Капитан Мори докладва:

— Преди шестнайсет дни внезапно почина Коное Бокуден, левият министър на императорския двор. Той бе едва четирийсет и осем годишен, в добро здраве. Дворцовите служители, които докладваха за смъртта му, бяха в пълно неведение относно причините. Шошидай започна следствие, но установи, че е по-добре да потърси съвет от Едо.

Надежда и тревога се надигнаха у Сано, когато осъзна, че шогунът възнамерява да го прати в Мияко да разследва тази смърт. Един нов случай бе желана възможност да възстанови честта и репутацията си, но Сано не искаше да замине и да остави Рейко на милостта на дворцовия управител. Затова възкликна:

— Дори и да е насилствена, смъртта на Коное Бокуден все пак е обикновено престъпление! Защо занимавате негово превъзходителство с този въпрос?

Макар и лишен от всякаква светска власт, императорът бе почитан като потомък на шинтоистките богове, създали вселената. Официално функциите му се изчерпваха със задължението да ръкополага всеки нов шогун и с привилегията да одобрява назначеното от шогуна правителство. Но така беше само на книга. В живота, освен че се полагаха грижи по поддръжката на двореца на императора и на свитата му благородници около него, на тях се отреждаше чисто представителна роля — да бъдат символ на властта, колкото да се спазят традициите.

— Има и още нещо, сосакан Сано — шогунът въздъхна тъжно. — Коное бе таен агент на мецуке…

Мецуке бе тайната шпионска мрежа на Токугава. Нейните членове събираха информация от цяла Япония, за да контролират и да държат под наблюдение непокорните или опасните за властта граждани. Това ново сведение хвърляше различна светлина върху възможните мотиви за убийството.

— Преди петнайсет години Коное уби човек — обади се капитан Мори. — Трябваше да бъде съден и екзекутиран, но ние имахме по-добра работа за него… — Сано прие казаното в смисъл, че бакуфу бяха потулили убийството и бяха вербували Коное да доносничи за колегите си. — Възможно е смъртта му да е свързана с това престъпление или с някакви дрязги в двора на императора…

— Или има връзка с живота му на таен агент — добави Сано, като се питаше как да защити семейството си и собствените си интереси по време на отсъствието си от Едо. — Не е изключено министърът да е открил нещо, което му е струвало живота, за да бъде запазено в тайна. Това е сериозен въпрос. Само че, ваше превъзходителство…

— Да, наистина е сериозен — намеси се шогунът. — Властта ми може да се окаже в опасност. Затова те изпращам да разкриеш… ъ-ъ… истината за смъртта на императорския министър. Трябва да разрешиш загадката и да… ъ-ъ… отстраниш всякакви скрити заплахи!

Сано се взря в Янагисава. Очите на дворцовия управител бяха добили онзи непроницаем поглед, от който душата на Сано се сгърчваше от ужас. Без съмнение Янагисава замисляше поредния капан.