Лора Роуланд - Китаноката

— Това е Лъва! — възкликна Хирата.

Сано гледаше слисан появилите се от противоположната страна на улицата нови отряди с войници.

— Откъде се взеха?

Водачът ми в пълни бойни одежди замахна с копието си и събори Лъва по очи съвсем близо до Сано. Войниците незабавно заобиколиха беглеца и му вързаха ръцете.

— Арестуван си! — изкрещя водачът им.

Сано тутакси позна този глас и трепна изумен.

— Янагисава?

Дворцовият управител слезе от коня си. Смъкна шлема си и победоносно огледа сцената. После погледът му падна върху Сано и Рейко. Смут изтри усмивката му. Той се отдалечи, заповядвайки на войниците:

— Отведете пленника в затвора Едо!

В представителната къща на сосакан, разположена в административния район на замъка Едо, Сано, Рейко и Хирата седяха в гостната и пиеха лечебен чай, за да прочистят от телата си вдишаната отрова. Плъзгащите се врати бяха оставени отворени да пропускат свежия въздух от градината. Сано все още чувстваше задушливия пушек в ноздрите си. Главата го болеше ужасно. Прекрасно си даваше сметка, че са извадили късмет, дето изобщо бяха живи.

— Достатъчно! — изрече той с глас, напрегнат от гняв. — Янагисава ме тормози още от пристигането ми в замъка. Колко пъти вече се опитва да ме провали, колко пъти ми праща шпиони, главорези и магьосници? Подхвърля ми грешни следи, залага ми капани, заточва ме в изгнание… Търпя вече две години, защото така повелява Бушидо — Пътят на воина, и защото критиката спрямо заместника на шогуна е равносилна на порицание към самия шогун. Но с нападението срещу Рейко вече мина всички граници!

— Защо мислите, че Янагисава е виновен за хвърлените бомби? — попита Хирата.

— Пристигането му на мястото на инцидента бе прекалено точно, за да е случайно! — Сано кипеше от гняв. — Освен това дори не скри разочарованието си, че ни вижда живи!

В стаята влезе един слуга, коленичи и се поклони.

— Извинете, че ви прекъсвам, сосакан сама 5 5 Сама (яп.) — господар. Прибавя се към името или титлата в знак на учтивост към вишестоящ — Б.пр. , но шогунът иска да ви види незабавно…

Докато ставаше да се приготви, Сано забеляза, че съпругата и васалът му го гледат с тревога.

— Ще кажете ли на шогуна за подлостите на Янагисава? — плахо попита Хирата.

— Не мога вечно да избягвам интригите му; все някога ще ме пипне — каза Сано. — Време е за открита битка.

— Дворцовият управител ще отрече всичко — обади се Рейко. — И ще те намрази още повече, че си го злепоставил пред шогуна. Това може само да влоши нещата…

— Ще трябва да поема този риск — отвърна Сано, — защото нищо няма да се оправи от само себе си.

Той излезе и пое нагоре по улицата към покоите на шогуна. Стражите пред официалната приемна се отдръпнаха да го пропуснат в дългото помещение, което бе осветено от висящи от тавана метални фенери. Всички врати и прозорци бяха затворени; въздухът бе натежал от горещина и дим. На подиума седеше шогунът; беше с тъмна роба и черна цилиндрична шапка. Застинали прилежно край него слуги очакваха заповеди. На почетното място вдясно от шогуна бе коленичил дворцовият управител. Двамата мъже безмълвно наблюдаваха Сано. Благото аристократично лице на шогуна представляваше маска на скръбно разочарование. В тъмния воднист поглед на Янагисава проблясваше скрита враждебност. Безпокойство прониза Сано — присъствието на дворцовия управител обезсмисляше намерението да се оплаче на шогуна, но, от друга страна, ако изчакаше да остане насаме с Токугава Цунайоши, следващата атака на Янагисава можеше да се окаже успешна, преди въобще да успее да реагира.

— А-а, сосакан Сано! — шогунът направи знак с ветрилото си. Тонът му бе хладен и неприветлив.

— Ела, ела при нас… — Сано коленичи на обичайното си място от лявата му страна и се поклони. После се поклони и на Янагисава. Шогунът леко се приведе към него и рече: — Извиках те тук по две важни причини. Първо, за да изразя безкрайното си… ъ-ъ… разочарование от неуспешния ти опит да заловиш Лъва на Канто. Току-що бях уведомен, че ти и твоите хора сте пили и пушили в някакъв склад за тютюн и… ъ-ъ… сте се подпалили, докато в същото време, без дори да подозираш, Лъва е бил буквално от другата страна на улицата! Явната ти немарливост е принудила дворцовия управител да се намеси и лично да залови Лъва. Той е проявил… ъ-ъ… съобразителност и инициатива, които на теб очевидно… ъ-ъ… ти липсват.

Сано с ужас си даде сметка, че съмненията му се потвърждават. Янагисава бе изопачил истината в своя полза и си бе присвоил заслугите за разрешаване на случая. Шогунът по принцип не се отличаваше с кой знае каква интелигентност и вероятно дори не подозираше за отколешната вражда между Сано и дворцовия управител. Бушидо забраняваше на Сано да противоречи на своя господар, но той трябваше да поправи това абсурдно изкривяване на фактите, затова плахо изрече: