Лора Роуланд - Китаноката

— Някакви следи от Лъва?

Айсу поклати глава.

— Времето е решаващо — напомни му Янагисава. — Дал ли си нареждания на хората?

— Да, всички са по местата си — отвърна главният помощник и потупа издутата торба до себе си.

— Какъв късмет, че научих за плана на Сано… — самодоволна усмивка изкриви устните на Янагисава.

От своя шпионин в домакинството на сосакан дворцовият управител бе разбрал за подготвяната засада и бързо бе организирал собствен план, как да унизи и да срине в очите на шогуна своя отколешен съперник.

От младеж Янагисава бе любовник на шогуна и негов неизменен министър по всички въпроси. Слабоволевият Токугава Цунайоши го бе назначил и за заместник главнокомандващ. На практика Янагисава управляваше Япония — необезпокояван до появата на Сано Ичиро, някогашен учител по история и инструктор по бойни изкуства, син на ронин, самурай без господар. След успешното разследване на един заговор срещу режима на Токугава Сано йорики, началник в силите на реда — бе спечелил благоволението на шогуна и бе назначен на сегашния пост в замъка Едо. Последвалите му детективски успехи бяха затвърдили мястото му на фаворит на шогуна и дворцовият управител не можеше да понася повече явната заплаха за собствените му позиции в двореца. Тази вечер възнамеряваше да се отърве от Сано завинаги, за да не му се налага повече да се бори за благоволението на шогуна. Не смяташе да го убива — няколко предишни опита вече се бяха провалили, нито да го злепоставя или клевети — неотдавна именно в такъв момент бе загубил любовта на живота си, актьора Шичисабуро. Бе решил да го надвие в собствената му игра и сам да се окичи със славата му на велик детектив.

Някакво движение долу на улицата привлече погледа му. Под прозореца мина умалената фигура на старец с бастун. Дворцовият управител направи знак на Айсу, който бързо се плъзна на неговата страна.

— Тръгвай! — нареди Янагисава.

Айсу грабна платнения вързоп и изчезна безшумно.

Рейко възкликна:

— Вижте, той спира!

Старецът заудря с бастун по вратата на гостилницата. Тя се отвори и той изчезна във вътрешността.

— Да вървим — каза Сано на Хирата и после се обърна към Рейко. — Няма да се бавим.

Лицето й сияеше от възбуда.

— Идвам с вас! — тя дръпна ръкава на кимоното си и откри кинжал, завързан досами лакътя й.

Сано се вцепени от ужас. Проблемът в тяхното партньорство бе, че Рейко винаги искаше да рискува наравно с мъжете.

— Не ти позволявам — твърдо каза той. — Ти обеща, че само ще гледаш.

Рейко запротестира, но после отстъпи печално. Обещанията между тях бяха свещени и тя не можеше да прекрачи думата си. Сано и Хирата поеха надолу по стълбата. В сумрачния магазин шестимата детективи, които чакаха до сандъците с тютюн, скочиха с готовност.

— Лъва е вътре — каза Сано. — Ще обкръжим мястото и…

Над главите им се чу тежко тупване, сякаш нещо горе бе паднало на пода; разнесе се приглушен взрив и после писък.

— Какво беше това? — възкликна Хирата.

— Рейко! — сърцето на Сано се сви. Понечи да хукне нагоре по стъпалата, но в този миг през прозореца в помещението при тях влетя предмет, голям колкото юмрук. Падна пред Сано и избухна сред облак дим. Серни пари погълнаха магазина. Кашлица раздра гърдите на Сано и очите му засмъдяха. През гъстата пелена от задушлив пушек той чу останалите мъже, които се давеха и се блъскаха наоколо. Някой извика:

— Бомба!

— Изходът е насам! — изкрещя Хирата.

Сано чуваше как Рейко крещи от таванското помещение, но дори не виждаше стълбите.

— Рейко! — извика той. — Не слизай тук! Иди към прозореца!

Той се втурна навън и видя съпругата си да се спуска по една дървена колона на балкона. От прозореца и капандурата продължаваше да излиза пушек. Като се давеше и хриптеше, Сано протегна ръце и хвана жена си, която падна в обятията му. Понесе я залитайки нататък по улицата, където въздухът бе чист и свеж. Насъбра се тълпа. Пристигнаха пожарникари в кожени туники и метални шлемове, донесоха кофи с вода.

— Не влизайте там! — извика Сано. — Пушекът е отровен!

Тълпата ахна. Огнеборците се втурнаха към склада и хвърлиха вътре водата от кофите. Сано и Рейко се строполиха заедно на земята. Детективите ги последваха, а Хирата се отправи олюлявайки се към гостилница „Сполука“. Влезе вътре и после се върна при другарите си.

— Няма никой. Лъва е избягал!

Внезапни викове и тропот на копита разпръснаха тълпата. Нагоре по улицата тичаше мъжът, който бе влязъл в гостилница „Сполука“. Вече не беше прегърбен и беловлас, а изправен и с гола глава. Разкъсаното му кимоно се вееше, разкривайки мускулести ръце, гърди и крака, покрити със сини татуировки — отличителен знак на бандитите. След него препуснаха конници с герба на Токугава — тройна ружа. Лицето на бягащия бе изкривено от ужас.