Нора Робъртс - Сега и във времето

След като отвори кутията, прекара пръст през космите на четката. Интересно. Озъби се пред огледалото и впери поглед в здравите си бели зъби. Може би не биваше да пробва.

Остави всичко на мивката и се извърна да огледа банята. Приличаше на онези помещения, които беше гледал в старите филми. Овална мивка и странен самотен душ, който стърчи от стената. Трябваше да запомни всички дребни подробности. Кой знае, може би когато се върнеше в своето време, щеше да напише книга за преживяванията си.

По-важно бе обаче да разбере колкото се може по-бързо как се пуска такъв душ. Над чучура имаше три странни копчета. На едното имаше изобразена буквата „С“, на другото „Т“, а на средното беше нарисувана стрелка. Кал се намръщи. Беше му ясно, че „С“ означава студена вода, а „Т“ — топла, но всичко това нямаше нищо общо с инсталациите за определяне на подходящата температура, с които бе свикнал. Не можеше да застане под душа и да нареди на компютъризирания елемент да му пусне вода с желаните от него градуси.

Първо се попари, после замръзна, после пак се опари, докато най-накрая не започнаха да се разбират взаимно с душа. Щом като започна да тече постоянната достатъчно топла вода, усети удоволствието от къпането. Намери и едно шише с надпис „Шампоан“. Първоначално се учуди от опаковката, после го отвори и си сипа малко в шепата.

Миришеше на Либи.

Почти веднага стомахът му се сви и през тялото му премина порив на страст, топъл като водата, която се стичаше по гърба му. Странно усещане. Учудено продължи да наблюдава пяната от шампоана в краката си. Привличането беше винаги лесно, просто, първично. Ала това усещане беше болезнено. Той притисна с ръка стомаха си и изчака чувството да отмине. Но то не минаваше.

Сигурно беше свързано с инцидента. Така си го обясняваше и предпочиташе да вярва в това. Ще трябва да си направи обстоен медицински преглед, веднага щом се прибере у дома. Душът престана да му доставя удоволствие. Спря водата и се загърна в хавлията. Уханието от сапуна, шампоана и Либи бяха навсякъде.

Джинсите му стояха малко халтаво на талията, ала му харесваха. Дрехите от чист памук бяха толкова непоносимо скъпи, че само най-богатите хора можеха да си ги позволят. Черният пуловер имаше дупка на ръкава и това го накара да се почувства като у дома си. Предпочиташе обикновените и удобни дрехи. Една от причините, поради която напусна МКС, бе, че ги задължаваха да носят униформи и да бъдат винаги в изряден вид. Бос и доволен от себе си, Кал се отправи към кухнята, следвайки ароматите, които идваха оттам.

Тя изглеждаше великолепно. Широките й панталони подчертаваха стройната й фигура и караха мъжкото въображение да си представя извивките на тялото й под материята. Хареса му как си беше запретнала ръкавите на червения пуловер над лактите. Кожата й беше нежна, спомни си той и отново почувства онова присвиване в корема. Нямаше да си мисли за нея по този начин. Беше си го обещал.

— Здравей.

Този път Либи явно го очакваше и не подскочи.

— Здравей. Сядай. Хапни, преди да ти сменя превръзката. Надявам се, че обичаш пържени филийки. — Тя му подаде пълната чиния. Когато погледите им се срещнаха, пръстите и здраво стиснаха ръба на чинията. Позна пуловера, с който беше облечен, но той изобщо не й напомни за баща й, като се имаше предвид, че беше навлечен върху мускулестото тяло на Кал. — Не си се обръснал.

— Забравих. — Не искаше да си признае, че не му се щеше да изпробва уменията си върху собственото си лице. — Дъждът май спря.

— Забелязах — Следобед вероятно ще изгрее и слънце. — Либи остави чинията на масата и се опита да не реагира, когато той се наведе над нея, за да помирише храната.

— Ти ли ги направи?

— Най ме бива в закуските. — Тя седна с въздишка на облекчение, когато Кал зае стола насреща й.

— Може да се пристрастя към това.

— Към яденето ли?

Той отхапа и притвори очи в знак на наслада.

— Да се храня така.

Либи го наблюдаваше как дъвче.

— А как си се хранил досега?

— Главно с полуфабрикати. — В някои от вестниците беше видял реклами на готови пълни менюта. Поне имаше някаква надежда за известна цивилизация.

— Аз самата през повечето време се храня така. Само когато дойда тук, ми се явява желание да готвя, да събирам дърва, да отглеждам билки. Иска ми се да правя нещата, които правехме цялото семейство, когато бях малка.

И въпреки че беше дошла тук, за да намери уединение, откри, че компанията му й доставя удоволствие. Тази сутрин изглеждаше безопасен, въпреки първоначалната й реакция, когато го видя с черния пуловер и спретнатите панталони. Можеше дори да повярва, че напрежението от неочакваната случка предната вечер пред камината бе плод на въображението й.