Нора Робъртс - Отрова

— Охо, я да чуем! Какви писма?

— Никакви. — Софи усети, че се изтърва и махна с ръка.

Той я хвана и я привлече към себе си.

— Питах какви писма?.

— Изпрати ми една снимка отпреди няколко месеца. Баба, мама и аз. Този път беше използвала червен флумастер, но подходът беше същият като върху ангелите на Джиамбели на Коледа.

— Защо не си ми казала?

— Защото беше адресирано до мен, защото ми дойде до гуша и защото не исках да доставя удоволствие на човека, който ми го беше изпратил.

— Има и още, искам да знам всичко. Хайде! Казвай!

— Добре, слушай тогава. — Прекалено беше ядосана, за да стои на едно място, затова отново закрачи из стаята. — Каза, че баща ми й обещал да й помогне да заеме моето място. Предполагам, че наистина е обещал. Защо не, защо да не обещае нещо, което е мое, нали беше взел брошката на мама, за да я даде на Рене.

И от това я боли, помисли си Тайлър, докато наблюдаваше лицето й. Дори и мъртъв, Авано успяваше да пробие черупката на нейната защита и да я нарани право в сърцето.

— Съжалявам, Софи.

— Каза ми, че те си подхождат. Така мисля и аз. А сега, успокой се, Софи! Успокой се — повтори на глас тя. — Всичко свърши и ако се нервираш и ядосваш, с нищо няма да помогнеш на никого. Трябва да гледаме напред. Трябва да говоря с Пи Джей и Трейс, налага се да бъда спокойна. Трябва да се успокоя.

— Искащ ли да си ходя?

— Не. По-добре остани. Нали сме един екип. — Тя отвори чекмеджето и извади шишенце аспирин. — Трябваше да я уволня още преди няколко седмици. Ти беше прав. Аз сбърках.

— О, това ще си го запиша някъде. Ще ми услужиш ли с молива си?

— Я стига! — Благодарна за спокойствието, което излъчваше и й предаваше, Софи отвори бутилка с вода. — Кажи ми честно, Тай, какво мислиш за кампанията по случай стогодишнината?

— Колко пъти да ти повтарям, че не разбирам много от тези неща.

— Прецени я като консуматор, като купувач, по дяволите! — Тя глътна три хапчета наведнъж и отпи от водата. — Нали имаш мнение за всичко на този свят, дявол да те вземе!

— Е, сега ми харесваш. Това вече е спокоен и разумен разговор — засмя се Тайлър. — Мисля, че кампанията е умна. Какво друго искаш?

— Достатъчно. — Изтощена, Софи седна на края на бюрото. — Тя ме хвана, извади ме извън нерви. Мразя това. — Погледна часовника си. — Трябва да свърша и тази работа, след това имаме среща с Маргарет.

Тайлър почувства лек пристъп на вина и се размърда на стола.

— Аз трябваше да се видя с нея онази вечер, но отложих срещата. А днес не успях да се свържа.

— Тя обикновено става още в шест.

— Така ли? — По дяволите, помисли си той, беше й обещал да й се обади. — Може ли да ползвам телефона ти?

Софи го покани с ръка и излезе да помоли секретарката си да направи кафе.

— Не е там — рече Тайлър, когато тя се върна. — Странно, пропусна две сутрешни заседания.

— Това не е присъщо на Маргарет. Опитай се да я намериш вкъщи — започна Софи и се обърна към Пи Джей и Трейс, които застанаха на вратата. — Влизайте. Сядайте.

— Покани ги с ръка и затвори вратата. — Искам да знаете — рече, докато сядаше зад бюрото си, — че току-що уволних Крис.

Пи Джей и Трейс си размениха бързи погледи.

— Което, както виждам, не ви изненадва. — Тъй като нямаше никакъв отговор или реакция, Софи реши да сложи картите на масата. — Искам да ви кажа, че се надявам да знаете колко много ви ценя, колко сте важни за този отдел, за фирмата и лично за мен. Разбирам, че може би съществува известно недоволство заради промените, които направихме миналата година и ако някой от вас има специфични проблеми или забележки, моля да ги сподели. Готова съм да ви изслушам.

— Може ли въпроси? — попита Трейс.

— Давай.

— Кой ще замести Крис?

— Никой.

— Нямаш намерение да доведеш някой на нейното място?

— Бих предпочела вие двамата да си поделите нейната работа, титлата и мястото.

— И кабинета й — предложи Пи Джей.

— По дяволите — процеди Трейс през зъби.

— Добре, хайде да караме подред — предложи Софи и отиде да отвори вратата, защото секретарката почука с кафетата. — Не само че не бяхте изненадани от последния развой на събитията, но не бяхте особено разочаровани, нито разтревожени.

— Не е възпитано да се говори зад гърба на човек, който току-що е бил уволнен. — Пи Джей погледна кафето си, сетне Софи. — Но… ти не си в офиса всеки ден. Пътуваш или ходиш на срещи. И от декември работиш вкъщи поне три дни в седмицата. А ние сме през цялото време тук.