Нора Робъртс: Полунощ в стаята на сенките

— Млъкни. Не говори и прави онова, което ти казвам. Няма да загубя и другия си син заради това същество. Занеси я в спалнята й. Мини през терасата и остани там, докато дойда.

— Тя беше виновна.

— Да. И сега си плати за всичко. Занеси я долу, Жулиен. Действай бързо.

— Те ще… — започна той и заплака. — Ще ме обесят. Трябва да бягам.

— Не. Няма да те обесят — успокои го майка му, като притисна главата му към рамото си и погали косата му над трупа на снаха си. — Не, скъпи, няма да те обесят. Прави каквото мама ти казва. Занеси я в спалнята и ме чакай там. Всичко ще се оправи. Всичко ще бъде както трябва. Обещавам ти.

— Не искам да я докосвам.

— Жулиен!

Нежният тон се превърна в ледена заповед.

— Прави каквото ти казвам! Веднага!

Жозефин се надигна и отиде до люлката, където писъците на бебето бяха стихнали до нещастно хленчене. За миг се зачуди дали да не сложи ръка върху носа и устата му. Щеше да е все едно да удавиш торба с котенца.

Но все пак…

Във вените на детето течеше кръвта на сина й, следователно и нейната собствена. Можеше да презира момиченцето, но не можеше да го унищожи.

— Заспивай — каза тя. — По-късно ще решим какво да правим с теб.

Докато синът й изнасяше младата жена, която бе изнасилил и убил, Жозефин започна да оправя детската стая. Вдигна свещта и затърка хладния восък на пода, докато от него не остана и следа.

Върна машата на мястото й и, използвайки съдраната роба на Аби, почисти кръвта. Действаше делово, пропъдила от мозъка си онова, което бе причинило бъркотията в стаята. Мислеше само какво трябва да направи, за да спаси сина си.

Когато се увери, че всичко е същото като преди, тя отключи вратата и излезе навън, като остави заспалата си внучка сама.

На сутринта щеше да уволни гувернантката, задето бе пренебрегнала задълженията си. Щеше да я изрита от Мане Хол, преди Люсиен да се прибере и да открие, че жена му е изчезнала.

Жозефин си помисли, че Аби сама си беше виновна за случилото се. Никога не се получаваше нищо добро, когато човек се опиташе да се издигне над отреденото му положение в живота. Нещата си имаха ред и съществуваше причина за този ред. Ако момичето не беше омагьосало Люсиен, а тук със сигурност имаше някаква местна магия, все още щеше да е живо.

Семейството бе изтърпяло достатъчно скандали. Приставането! О, какъв срам бе това! Да ти се наложи да си държиш главата гордо изправена, когато първородният ти син избягва с някаква бедна, босонога девойка, израснала в колиба в блатото.

А после горчивият вкус на преструвките. Необходимо бе да запазят гордостта си дори и след такъв удар. А нали и самата Жозефин бе направила всичко възможно, за да се увери, че онова мизерно създание е облечено както подобава на семейство Мане?

Копринени чантички, обувки от скъпа кожа. Но какъв смисъл имаше парижката мода, при положение че момичето трябваше само да си отвори устата и всички разбираха, че е от блатото? За Бога, Абигейл беше една проста слугиня.

Жозефин влезе в спалнята, затвори вратата и се загледа в леглото, където мъртвата съпруга на сина й лежеше вторачена в синия балдахин.

Сега Абигейл Рус бе само един проблем, който трябваше да бъде разрешен бързо.

Жулиен седеше отпуснат в едно кресло, стиснал главата си с ръце.

— Престани да пищиш — мърмореше той. — Престани да пищиш.

Жозефин се доближи до него и сложи ръце на раменете му.

— Искаш ли да дойдат да те арестуват? — попита тя строго. — Искаш ли да посрамиш семейството си? Да бъдеш обесен като обикновен бандит?

— Не бях виновен. Тя ме съблазни. А после ме нападна. Виж. Виж — завъртя глава той. — Виж как издра лицето ми.

— Да.

За момент Жозефин потръпна. Сърцето й се сви в протест срещу кошмара, от който всички жени се ужасяваха.

Каквато и да беше Аби, тя обичаше Люсиен. А бе изнасилена и убита на няколко метра от люлката на собственото си дете.

Жулиен я беше изнасилил, пребил и убил. Пиян и разгневен, той бе убил съпругата на брат си. Мили Боже!

После Жозефин се отърси от мрачните си мисли. Момичето беше мъртво, а синът й — не.

— Тази нощ си бил с проститутка, нали? Не се извръщай от мен — рязко каза тя. — Наясно съм с нещата, които мъжете вършат. Плати ли на проститутка?

— Да, мамо.

Тя кимна бързо.

— Добре. Ако някой има смелостта да те попита, проститутката те е издрала. И въобще не си влизал в детската стая тази вечер.

Жозефин повдигна главата му, за да го погледне право в очите. Пръстите й се забиха в бузите му. Тя заговори с нисък, ясен тон: