Нора Робъртс: Публични тайни

— Брайън. Колко е хубаво, че се обаждаш. — Усмивката й се стопи, когато забеляза двамата мъже зад него. — С бодигардове ли се движиш вече?

Той нямаше настроение. Беше вбесен, че се е оставил на уловката да се види отново с Джейн, и цялата вина за това хвърляше върху мениджъра и годеницата си. Възнамеряваше да се измъкне колкото е възможно по-бързо.

— Нали си спомняш Джоно? — Брайън пристъпи навътре. Миризмата на джин, пот и престояло ядене неприятно напомняше за собственото му детство.

— Разбира се. — Джейн рязко кимна на високия, тромав бас китарист. Той носеше диамант на малкия си пръст, а лицето му бе обрамчено от тъмна пухкава брада. — Издигнахме се в живота, нали, Джоно?

Той огледа мръсния апартамент.

— Някои от нас.

— Това е Пит Пейдж, нашият мениджър. — Той бе хубав мъж, около тридесетте, с блестяща усмивка и грижливо поддържани ръце.

— Зная всичко за вас. — Тя му подаде преднамерено високо ръката си, за да го накара да я вдигне до устните си, но той не я пое. — Вие направихте от нашите момчета звезди.

— Само им отворих няколко врати.

Изпълнение пред кралицата, концерти по телевизията, запланували сте нов албум и ви очаква голямо американско турне: — Тя погледна отново Брайън: косата му стигаше почти до раменете, а лицето му бе слабо, бледо и чувствително. Плакати с това лице красяха стените на тийнейджърите от двете страни на океана, а вторият му албум „Пълно опустошение“ бързо се изкачи на върха на класациите. — Постигнахте всичко, което желаехте.

По дяволите, нима ще го накара да се чувства виновен, защото беше постигнал нещо.

— Вярно е.

— Някои от нас получават повече, отколкото са пожелали. — Тя отметна назад главата си. Люлеещите се на ушите й позлатени топчета се бяха поизтрили. Засмя се отново, като че позираше. На двадесет и четири, година по-голяма от Брайън, тя се мислеше за много по-умна и духовите от него. — Бих предложила чай, но не очаквах цяла компания.

— Не сме дошли за чай. — Той пъхна ръце в широките джобове на джинсите си и се намръщи още повече. Вярно е, беше млад, но все пак беше порасъл. И нямаше намерение да остави тази стара, вмирисана на джин нещастница да му създава неприятности. — Джейн, само заради миналото ни този път не се обърнах към съда. Но ако продължаваш да звъниш, да пишеш закани или да ме шантажираш, повярвай ми, ще се оплача.

Силно гримираните й очи се присвиха.

— Искаш да ми изпратиш ченгетата, карай, момчето ми. Ще видиш как всичките ти малки фенове заедно с тъпите си родители ще се зарадват, като прочетат как съм забременяла. Как ни изостави, мен и малкото си момиченце, докато ти тънеш в разкош. Как ще го преглътнете това, мистър Пейдж? Мислите ли, че бихте получили друга покана от кралицата за Бри и момчетата?

— Мис Палмър. — Гласът на Пит беше спокоен. Часове беше преценявал и най-малките подробности на ситуацията. Веднага разбра, че си губи времето. Единственият изход тук бяха парите. — Убеден съм, че не бихте раздухвали личните си работи в пресата. Нито пък мисля, че ще инсинуирате изоставяне, когато не е имало такова.

— О! Мениджър ли ти е, Брайън, или мръсен адвокат?

— Не беше бременна, когато те напуснах.

— И аз не знаех, че съм бременна! — извика тя и сграбчи черното му кожено яке. — Чак след два месеца разбрах със сигурност. Но ти беше заминал. Не знаех къде да те търся. Можех да се отърва от детето. — Стисна по-здраво якето, когато той се опита да се откопчи. — Познавах хора, които можеха да уредят това, но се страхувах, страхувах се много повече, отколкото да родя.

— Значи тя има дете. — Джоно седна на дръжката на фотьойла и запали с масивната си златна запалка цигара „Галоаз“. През последните години живееше охолно и придоби навици на богат човек. — Но това не значи, че то е твое, Бри.

— Негово е, идиот такъв!

— Хайде, хайде. — Той невъзмутимо дръпна от цигарата, а след това издуха дима право в лицето й. — Държиш се като изискана дама, нали?

— Престани, Джоно. — Пит продължаваше да говори тихо и спокойно. — Мис Палмър, ние сте тук, за да обсъдим въпроса.

Тя си помисли, че това е нейният скрит коз.

— Басирам се, че ще предпочетете да не се вдига шум. Знаеш, че тогава не съм имала друг, Брайън. — Приведе се към него, притискайки го с гърдите си. — Нали си спомняш онази Коледа, която прекарахме заедно. Ема ще стане на три години през септември.

Спомняше си, въпреки че не би искал. Беше на деветнадесет години, завладян от музика и гняв. Някой беше донесъл кокаин и след като опита за пръв път, се почувства като чистокръвен жребец. Трепереше от желание да се люби.