Нора Робъртс - Публични тайни

Докато се оглеждаше в изпъстреното с петна огледало, тя отново сви устни нацупено. Имитираше кокнито 1 1 Жаргон на простолюдието на Лондон. — Б.пр. на майка си със следи от детско фъфлене.

— Сърби ме.

— Една дама трябва да изтърпи и неудобства, ако иска да накара мъжа да я мисли за красива. — Самата Джейн усещаше как черният корсет се впива в плътта й.

— Защо?

— Защото това е част от задълженията на жената. — Тя се заразглежда в огледалото първо от едната страна, а след това от другата. Тъмносинята рокля подчертаваше закръглените й форми и пищния й бюст. Спомни си, че Брайън винаги беше харесвал гърдите й и почувства внезапно сексуално желание.

Господи, никой преди или след това не можеше да се сравни с него в леглото. Имаше някакъв глад у него, необуздан глад, който криеше много добре зад студената и самоуверена външност. Познаваше го от детство и повече от десет години му беше любовница. Затова никой не знаеше по-добре от нея на какво е способен Брайън, когато се възбуди.

За миг си представи как той съблича роклята й, обгръща с поглед тялото й, тънките му пръсти разкопчават корсета…

Спомняше си колко добре се чувстваха в леглото и усети влага между краката си. Вярваше, че пак ще бъдат заедно.

Опомни се, грабна четката и среса косата си. Беше изхарчила последните си пари за фризьор, за да боядиса дългата й до раменете права коса като на Ема. Доволно кимна с глава — от днес нататък въобще няма да я е грижа за пари.

Устните й бяха грижливо оцветени в много бледорозово — цвят, също като на топмодела Джейн Чашър върху корицата на последния „Бог“. Нервно взе молива и подсили грима около очите си.

Ема гледаше майка си очарована: днес миришеше на одеколон, а не на джин. Детето посегна плахо към червилото, но тя я плесна.

— Не го пипай! — Удари още веднъж Ема през пръстите. — Нали съм ти казала никога да не ми пипаш нещата.

Детето кимна. В очите му се появиха сълзи.

— И не започвай пак да цивриш. Не искам да те види за пръв път със зачервени очи и подуто лице. — В гласа й сега имаше нотки, които накараха Ема да се измъкне внимателно извън обсега й. — Ако не дойде скоро… — Джейн се отдалечи, изучавайки в огледалото онова, което тялото й предлагаше.

Винаги е била пълна, но никога дебела. Вярно е, че роклята й беше тесничка, но подчертаваше заоблените й форми. Кльощавите може да са на мода, но тя знаеше, че мъжете предпочитат закръглените жени в леглото. Знаеше го, защото твърде дълго се беше изхранвала с тялото си.

Докато се оглеждаше, увереността й се увеличаваше и тя вече си представяше, че прилича на бледите, изтънчени манекенки — всеобщата мода в Лондон. Липсваше й вкус, за да прецени, че този цвят на косата не й подхожда и че от новата прическа ъгловатото й лице изглежда грубо. Важното бе да е модерна. Винаги е била.

— Сигурно не ми вярва. Не му се иска. Мъжете никога не желаят децата си. — Нейният баща не се интересуваше от нея, докато гърдите й започнаха да се развиват. — Запомни това, Ема, момичето ми. — Тя хвърли замислен поглед на дъщеря си. — Мъжете не искат бебета. Жените им трябват само за едно, ще разбереш това доста скоро. Забавляват се с теб, сетне те изоставят с надут корем и с разбито сърце.

Закрачи из стаята, запали цигара и запуши, нервно вдишвайки дима. Жадуваше за марихуана, сладка и успокояваща, но парите за наркотика отидоха за новата рокля на Ема. Понякога майките трябва да се жертват.

— Той може да не те иска, но след като те види, не би могъл да отрече, че си негова. — Тя изучаваше дъщеря си с присвити очи. Усети прилив на нежност към нея и си каза, че когато е добре измито, мъничето е хубаво като картинка. — Дяволски му приличаш, Ема, сладурче. Вестниците пишат, че щял да се жени за оная мръсница Уилсън — аристократка от старо семейство. Но той ще се върне. Винаги съм знаела, че ще се върне при мен. — Смачка цигарата наполовина в нащърбения пепелник и тя продължи да дими. Нужен й беше алкохол — само една глътка джин, за да успокои нервите си. — Стой на леглото — нареди тя. — Стой там и мирувай! Не пипай нищо, иначе ще съжаляваш.

Беше обърнала две чашки, когато чу почукването на вратата. Сърцето й започна да бие. Като повечето алкохолици, след като пийнеше, се чувстваше по-уверена в себе си. Приглади косата си, усмихна се фалшиво и отвори вратата.

Той беше красив. В първия миг през заслепилото я лятно слънце видя само него, висок и строен, с руса коса и пълни сериозни устни, приличаше на поет или апостол. Помисли си, че го обича — доколкото това чувство й беше познато.