Нора Робъртс - Далеч на север

— Ще ви покажа. Трябва да го включите и след това… Виждате ли екранчето? Можете да намерите снимките в паметта. Последните, които направих, бяха на мъртвеца. Бяха поне три, защото ми се стори интересен. Ето ги!

Нейт изучаваше лицето на мъртвеца на малкия екран. Косата може би е била черна или кестенява, но беше покрита със скреж и лед, които я посребряваха. Беше дълга почти до раменете, а върху нея беше нахлупена плетена шапка. Лицето беше тясно, бяло, разделено от заледените вежди. Беше виждал смъртта достатъчно често, за да я разпознае в очите. Широко отворени и сини.

Изтегли предишната снимка.

— Тялото беше на мъж на възраст — по грубата му преценка — между двадесет и четиридесет години. Седеше, облегнат на ледената стена, с протегнати крака. Носеше жълто-черна парка, грейка, алпинистки обувки, дебели ръкавици.

В гърдите му беше забито нещо, което приличаше на малка брадвичка.

— Докоснахте ли тялото му?

— Не. Е, само го пипнах с пръст. Беше солидно замръзнало.

— Добре, Стивън, ще трябва да взема фотоапарата. Ще ти го върна.

— Разбира се. Няма проблеми. Може би човекът е там от години. Дори от десетилетия. Честно казано, изкара ни ума, но поне отвлече мислите ни от положението, в което се намирахме. Мислите ли, че вече има сведения за Брад и Скот?

— Ще разбера. Ще ида да попитам доктора. Ще се наложи пак да поговорим.

— Когато кажете. Благодаря, че ми спасихте живота.

— Грижи се по-добре за него.

Той излезе, пускайки фотоапарата в джоба си. Трябвали да се свърже с щатската полиция. Убийствата в планината бяха извън неговата юрисдикция. Но това не означаваше, че не може да направи копия от снимките за собствения си архив.

Кой беше този човек? Как беше стигнал до пещерата? Колко дълго беше прекарал там? Защо беше мъртъв? Докато си задаваше тези въпроси, мина през реанимацията и стигна до стаята на сестрите точно когато спасителните екипи внесоха другите две момчета.

Реши, че най-добре е да им направи път, и когато видя Мег най-отзад, отиде при нея.

— Днес е щастливият им ден — каза тя.

Нейт мерна лицето на едно от момчетата и поклати глава.

— Още не е сигурно.

— Всеки ден, в който планината не те убие, е щастлив. — Фактът, че бе върнала живи хора, когато бе очаквала да намери трупове, я ентусиазираше. — Навярно ще изгубят по няколко пръста, а момчето със счупения крак ще понесе сериозни болки и ще го измъчат с физиотерапия, но поне не са мъртви. Слънцето залезе и не виждам причини да излитаме толкова късно. Няма да се върнем тази вечер. Ще запазя стая в „Пътешественикът“. Цените са прилични, а храната — добра. Готов ли си?

— Трябва да свърша едно-две неща. Ще те намеря.

— Ако се забавиш повече от двадесет минути, ще бъда в бара. Искам алкохол, храна и секс. — Тя му се усмихна многозначително. — Може и да не е в този ред.

— Звучи интригуващо. Ще дойда.

Мег закопча якето си.

— А, онова отражение, което видя… Било е част от самолет Вероятно на онзи тип, който е закарал момчетата там. Все пак планината е взела един.

Забави се по-скоро деветдесет, а не двадесет минути и както Мег му беше казала, я откри в бара.

Помещението беше облицовано с дървена ламперия и украсено с глави на животни. На масата имаше бира, уиски и чиния с чипс, гарниран с гъст сос. Беше качила краката си на другия стол, но когато Нейт пристъпи до масата, ги свали.

— Ето те и теб. Ей, Стю, донеси същото за приятеля ми.

— Само бира — поправи я Нейт. — Вкусни ли са? — попита, грабвайки си едно чипсче.

— Стават за мезе. Когато пийнем добре, ще хапнем пържоли. За да наглеждаш момчетата ли остана?

— Да, и за още някои неща. — Той свали шапката и прокара ръка през косата си. — Спасителният екип не е ли влязъл в пещерата?

— Момчетата се измъкнали навън сами, когато чули шума от двигателите. — Тя обра соса от сирене, месо и салца с резенче картоф. — Приоритетът е бил да ги свалят от планината и да им окажат медицинска помощ. Вероятно някой пак ще отиде дотам, за да им вземе багажа.

— А също и мъртвеца.

Тя вдигна вежди.

— Повярва ли им?

— Да. Освен това хлапето го е снимало.

Мег сви устни, после лапна следващото парче картоф, надлежно загребало от соса.

— Сериозно?

— Бирата — чу се глас от бара.

— Почакай — каза тя на Нейт. — Аз ще я взема.

— Искаш ли още едно, Мег? — попита Стю.

— Нека първо ме настигне. — Взе кафявата бутилка и я отнесе на масата.

— Значи го е снимал?

Нейт кимна и отпи от бирата.