Нора Робъртс - Опасна тайна

Трябваше да я докосва! Инак би полудял! А докосвайки я, полудяваше още повече. Разтвори халата й и откри, че бе гола под него. Гола за него. Ръцете му загалиха тялото й.

Сега вече знам какво значи кръвта ти да кипи, помисли си тя. Чувстваше с всяка своя клетка как кожата й пулсира там, където ръцете му я докосваха. Усещаше слабост и същевременно сила. И искаше да му ги предаде.

Когато отметна назад глава, а пръстите й се забиха в раменете му, Трент почувства нещо непознато в себе си. Нещо по-силно от желание, по-дълбоко от страст.

Щастие. Надежда. Любов.

Осъзна това и го обзе паника.

Той се отдръпна, едва сдържайки дъха си.

Халатът се свлече и откри едното й рамо. Устните му се залепиха за него. Очите й бяха зелени като камъните на огърлицата, която бе видяла във въображението си. Кейти се усмихна и погали с трепереща ръка лицето му.

— Искаш ли да остана при теб?

— Да… Не… Катрин… — искаше да остане, разбира се. Искаше го най-много от всичко на света. Ала не тази нощ и не защото това разкошно тяло бе в ръцете му. — Не съм… Не бях честен с теб. И нещата излязоха от контрол. — От гърдите му се откъсна дълга въздишка. — Господи, колко си хубава! Не! — извика Трент, защото Кейти се усмихна и пристъпи по-близо. — Трябва да поговорим. Само да поговорим.

— Мисля, че вече поговорихме.

Трябваше да спре да го гледа така, защото щеше да загуби както мисълта, така и последните си защитни бариери.

— Не се изразих правилно — започна отново той. — Ако знаех… че си невинна, че си… добре, де, девствена, щях да бъда по-внимателен. Сега само се опитвам да поправя грешката.

— Не те разбирам.

— В това е проблемът, я — нуждаеше се от малко отдих. — Бях очарован от теб. Това е абсолютната истина. Но не бих се възползвал, ако знаех.

Тя рязко се зави с халата си.

— Ти си разстроен, защото никога досега не съм била с мъж?

— Не съм разстроен. Не е това думата — ядосан, Трент се обърна към нея. — Не мога да намеря точния отговор. Има правила, разбираш ли? — Ала Кейти продължаваше да го гледа втренчено и мълчаливо — Катрин, жени като теб очакват… Не, ти заслужаваш повече, отколкото аз мога да ти дам.

Тя сведе поглед и завърза колана си.

— Какво е то?

— Бъдеще.

— Искаш да кажеш брак.

— Да.

Пръстите й побеляха от стискане.

— Сигурно си мислиш, че… всичко е част от плановете на леля ми?

— Не! — би трябвало да я прегърне, но не смееше. — Не, разбира се.

— Добре — личеше й, че се бори със себе си. — И това е нещо.

— Знам, че чувствата ти са искрени. Малко преувеличени, ала искрени. Всичко е по моя вина. Ако не беше се случило толкова бързо, щях да ти обясня, че нямам никакви намерения да се женя, когато и да е и за когото и да е. Не вярвам, че двама души могат да бъдат лоялни един към друг. Нито пък щастливи заедно цял живот.

— Защо?

— Защо ли? — той я загледа замислено. — Ами просто така. Наблюдавах баща си как скача от една жена на друга. От брак към развод и пак отново. Все едно, че гледах турнир по тенис. Последният път, когато се чух с майка ми, беше на третата й сватба. Просто не е практично да даваш клетви, които никога няма да изпълниш.

— Хм, практично — повтори тихо Кейти. — Ти не можеш да чувстваш нещо към мен, защото е непрактично, така ли?

— Работата е, че чувствам нещо към теб!

— Но не достатъчно — Само толкова, колкото да разбиеш сърцето ми на парчета! — Добре, радвам се, че сложихме всичко на мястото му. — Тя тръгна към вратата. Нищо не виждаше. — Лека нощ.

— Чакай!

— Само не се извинявай — прекъсна го Кейти, като се молеше да издържи още няколко минути. — Не е необходимо. Обясни ми всичко прекрасно.

— Защо, по дяволите, не викаш? Защо не ме наречеш с имената, които заслужавам? — предпочиташе да стане така, отколкото да гледа абсолютната празнота в очите й.

— Да викам ли? Да те обиждам? — тя се обърна и го погледна. — Как да го направя, Трент, когато те съжалявам?

Кейти вдигна глава. Да, под болката се криеше гордост.

— Ти захвърли нещо… Не, не го захвърли — поправи се тя. — Ти учтиво отказа нещо, което никога повече няма да имаш. Това, което не пожела да имаш в живота си, Трент, беше най-хубавото в него.

И излезе, като го остави с чувството, че е абсолютно права.

„Тази нощ ще има парти. Мислех, че ще ми бъде приятно къщата да е пълна с хора, светлина и цветя. Знам, че на Фъргюс му е приятно, когато така внимателно изпипвам нещата. Чудя се дали забелязва колко съм разсеяна или колко често ходя до скалите, или колко дълго време седя в кулата, сама с мечтите си. Изглежда, че не.