Нора Робъртс - Опасна тайна

— Нещо като наказание — отново се намеси Лайла. — Или като талисман. — Тя се усмихна на леля си. — Но аз знам за нея отдавна. Виждала съм я, точно както и Кейти я видя тази вечер. — Тя вдигна чашата до устните си. — Има и обеци. Изумруди във формата на сълза, както и камъкът в средата на долната редица.

— Измисли си го — подразни я Аманда.

— Не говори глупости! — Лайла се усмихна на Кейти — Нали не съм?

— Не, не си — Кейти погледна леля си. — Какво значи всичко това?

— Не съм съвсем сигурна, ала мисля, че огърлицата е все още важна за Бианка. След смъртта й никой повече не я видял. Някои смятат, че Фъргюс я е хвърлил в морето.

— За нищо на света — рече уверено Лайла. — Старецът не би хвърлил и две парички в морето, та камо ли изумруди.

— Добре, де! — Коко не обичаше да се говори лошо за дядо й, но трябваше да се съгласи. — Наистина не беше в характера му. Дядо беше стиснат, цепеше стотинката на две.

— Е, и какво станало с огърлицата? — настояваше Аманда.

— Там е работата, че никой не знае. Бавачката на татко му казала, че Бианка искала да напусне Фъргюс и приготвила една кутия, която тя наричала кутията със съкровищата. Там сложила всичко най-скъпо.

— Ала вместо това умряла — прошепна Кейти.

— Да. Легендата казва, че това съкровище, тази кутия, е скрита някъде из къщата.

— В нашата къща? — Сузана направо зяпна. — Нима мислиш, че тук има скрито съкровище цели… осемдесет години и никой не го е намерил?

— Къщата е много голяма. Може да го е заровила сред розите.

— Ако изобщо са съществували — продума Аманда.

— Съществували са — Лайла кимна с глава към Кейти. — И освен това мисля, че Бианка е решила, че е дошло време да ги намерим.

Всички заговориха в един глас. Около масата се вдигна такава невероятна врява от аргументи и предположения, че Трентън не издържа.

— Дами! Дами! Моля ви! — намеси се той. — Знам, че това е лично семейна работа, но тъй като бях поканен да присъствам на този… експеримент, се чувствам задължен да внеса малко спокойствие и разум. Легендите много често са преувеличени и не отговарят на истината. Ако тази огърлица наистина е съществувала, не е ли по-вероятно Фъргюс да я е продал след смъртта на жена си?

— Не е могъл да я продаде, защото не е могъл да я намери — възрази му Лайла.

— Нима някоя от вас наистина мисли, че прабаба ви е заровила огърлицата сред розите или я е напъхала зад някой камък? — един поглед по лицата им му потвърди, че точно това мислят. Трент поклати глава. — Тези приказки са по-подходящи за Алекс и Джени, не за големи жени като вас… — Той скръсти ръце. — Вие дори не знаете съществувала ли е изобщо подобна огърлица.

— Но аз я видях! — извика Кейти и се почувства глупаво.

— Ти си въобрази, че я виждаш — поправи я Трент. — Помисли за това. Преди няколко минути шест разумни човека седяха около масата, като се държаха за ръце и викаха духове. Е, няма нищо лошо в салонните игри, ала за някой, който наистина вярва в отвъдното… — Той спря, защото, трябваше да си признае, че също бе почувствал нещо странно и необяснимо.

— Защо циничните, практични и трезвомислещи мъже са толкова привлекателни? — Лайла стана и отвори едно от чекмеджетата на бюфета, откъдето извади лист и молив. Наведе се до Кейти и започна да рисува. — Уважавам мнението ти, Трент, но въпросът не е само в това, дали огърлицата съществува. Сигурна съм, че съществува.

— Само защото бавачката разказвала на Итън приказки за приспиване?

Тя му се усмихна.

— Не. Защото е съществувала Бианка — Лайла подаде листа на Кейти. — Това ли видя преди малко, сестричке?

Лайла бе небрежен художник. Ала бе успяла да нарисува груба скица на огърлица от два реда шлифовани, обработени изумруди, обградени от блестящи диаманти. В средата на долния ред висеше голям камък с формата на сълза.

— Да — Кейти прекара пръст по листа. — Точно същото.

Трент взе и разгледа рисунката. Ако огърлицата наистина съществуваше и скицата на Лайла отговаряше поне малко на истината, това нещо би струвало цяло състояние.

— О, Боже! — едва прошепна леля Коко, когато рисунката стигна до нея. — О, Боже!

— Мисля, че Трент има право — Аманда хвърли бегъл поглед на рисунката и я предаде на Сузана. — Трудно ще проверим къщата камък по камък, дори и да искаме. Въпреки че паранормалното ни дава знак, преди всичко трябва да сме абсолютно, ама абсолютно сигурни, — погледна тя сестра си Лайла, — че огърлицата съществува. Дори преди осемдесет години подобна скъпоценност е струвала невероятно много пари. Трябва да има нещо записано, някъде трябва да е отбелязано. Ако флуидите на Лайла са я подвели и предчувствията й са грешни, ако огърлицата е била продадена, това сигурно е записано някъде.