Нора Робъртс - Опасна тайна

— Не знам — пръстите му, леки и нежни, слязоха надолу до мястото, където пулсът й щеше да пробие кожата. — Бих искала да не го правиш.

— Кое?

— Това, да ме докосваш.

Той продължи да плъзга ръката си, докато стигна бинтованите й пръсти. Взе ги и ги вдигна към устните си.

— Защо?

— Защото ме изнервя.

В очите му проблесна нещо. И те станаха още по-тъмни, почти черни.

— Не мислиш ли, че ме предизвикваш?

— Дори не знам как се прави.

Очите й се затвориха, а от гърлото й се изтръгна приглушен стон, когато устните му докоснаха леко брадичката й.

— Орлови нокти — прошепна Трент и я придърпа още по-близо. А винаги си беше мислил, че са толкова обикновени цветя. — Направо мога да ги вкуся. Диви и сладки.

Мускулите й се разтопиха и превърнаха в памук, когато устата му намери нейната. Ала този път, в сравнение с първия, бе по-мека, по-нежна. Беше й ясно, че го прави заради нея. Част от съзнанието й казваше да го отблъсне. Но дори и то бе залято от вълната на желание и копнеж.

— Катрин — прошепна той. Държеше лицето й между дланите си и изпиваше устните й. — Целуни ме.

Искаше да го отблъсне с ръка, да се изтръгне и да избяга. Вместо това се притисна в прегръдката му и устните й се сляха с неговите.

Пръстите му се стегнаха и я придърпаха още по-плътно. Не можеше да мисли за нищо. Не искаше и да мисли за нищо. Не го интересуваха последици, правила, закони, поведение. За пръв път в живота си искаше единствено и само да чувства. Да се остави на това силно и сладко усещане, което го изпълваше. Беше повече от всичко, за което един мъж можеше да мечтае.

Тя беше силна. Винаги е била силна. Ала не достатъчно, че да се противопостави и устои на желанието. Това беше мига, който бе чакала през живота си. Когато обви ръце в прегръдка около него, осъзна, че това бе моментът.

Огънят пращеше в огнището. Навън дъждът продължаваше да чука по стъклата. Във въздуха се носеше лек аромат от сушени рози, които Лайла бе пръснала из къщата. Ръцете му бяха така силни и уверени, и въпреки това нежни. Нещо, което не бе очаквала от него.

Щеше да си спомня всичко това, всяка подробност, както и тъмното изкушение, към което я приканваше устата му, и името си, което чуваше прошепнато в ухото си.

Трент леко я отдръпна. Трепереше, въпреки че се опитваше да не се издаде. Видя я как облиза с език долната си устна, сякаш да запази вкуса на последната целувка. Този малък, интимен жест направо отне и последните му съпротивителни сили.

— Без извинения този път — рече с дрезгав глас той. Отново докосна устните й. — Искам те. Искам да правя любов с теб.

— Да — произнесе Кейт като насън. Устните й се сляха с неговите. — Да.

— Кога? — зарови глава в косите й Трент. — Къде?

— Не знам — тя затвори очи. — Не мога да мисля.

— Недей! — целуваше слепоочията й, бузите й, челото, устните. — Сега не е време за мислене.

— Сигурно ще бъде страхотно!

— Ще бъде! Ще ти покажа!

Кейт му вярваше. Вярваше на думите му и на това, което виждаше в очите му.

— Просто не мога да повярвам, че всичко това става с мен — прегърна го силно и се притисна към него. — Че искам да бъда с някого през целия си живот. И това си ти.

Ръката му спря насред косата й.

— През целия си живот ли?

Със съзнание, замъглено от любов, Кейт отново се притисна към него.

— Мислех, че ще се страхувам първия път, а не е така. Не и с теб.

— Първият път ли?

Значи не го беше правила досега! Как можеше да е толкова глупав? Беше различил нейната неопитност, но не беше си и помислил, че е до такава степен невинна. А той я съблазняваше в собствената й кухня! И се опитваше да я прелъсти!

— Кейти!

— Жаден съм… — неочаквано на вратата се появи Алекс.

Те подскочиха като ужилени и се разделиха. Детето ги изгледа подозрително.

— Вие какво правите? Уф, толкова е отвратително! Пълен боклук! — той хвърли към Трент поглед, пълен с разбиране. — Не разбирам защо мъжете все гледат да целуват момичетата.

— Свиква се с вкуса им — увери го Трент. — Ще ти дадем нещо за пиене, а после ще ме оставиш ли да поговоря с леля ти? Насаме.

— Още боклук ли?

— Къде има боклук? — попита Аманда, като нахълта в кухнята по своя особен начин. Това момиче не вървеше, а летеше като вятър.

— Никъде! — Кейти грабна чашата си.

— Ама че противен ден! — заоплаква се сестра й и си взе бисквита от купата.

След две секунди дойде и Сузана, последвана от Лайла. Кухнята се изпълни с женски смях и парфюм. И Трент разбра, че бе изтървал момента.