Нора Робъртс - Опасна тайна

Винаги бе предпочитал жени с дълги коси. Смяташе, че е по-женствено, по-съблазнително. А сега… Хм, тази къса прическа така й приличаше. Откриваше изящния й врат и чудесно обграждаше като в рамка прекрасната й бяла кожа.

— Какво си ме зяпнал?

Трент премига стреснато и тръсна глава.

— Нищо. Извинявай, бях се замислил. Много е… Как да кажа, уютно, когато в кухнята има камина.

— Ъхъ — изглежда странен, помисли си тя. Може би защото е без вратовръзка. — Искаш ли мляко?

— Не, обичам го черно.

Ръката й го докосна случайно. Този път не се отдръпна като опарена.

— Не каза ли леля ми къде отива?

Сигурно във въздуха има статично електричество, помисли си той. Как иначе можеше да си обясни искрата, която разтърси ръката му, когато го докосна Кейти?

— Не съвсем. Но няма значение, децата се забавляваха.

Тя го погледна и му подаде каната с кафе.

— Мисля, че и ти също.

— Да, така е. Отдавна не съм играл с деца, ала тези двамата направо ме съсипаха.

— Сузана има страхотно майчино чувство — Кейти се настани удобно срещу него. — Опитваше се да възпитава още мен. Как е колата, върви ли?

— От месеци не е била толкова добре! — Трент вдигна каната в знак на поздрав. — Признавам си, изобщо не забелязвах, че нещо не е наред, докато ти не я оправи. Наистина не разбирам нищо от двигатели.

— Не се притеснявай. И аз не разбирам нищо от хотели.

— Съжалявам, че те нямаше, когато отидох да я взема. Ханк ми каза, че си на вечеря. Надявам се, че си прекарала добре. Върна се доста късно.

— Винаги прекарвам добре с Фини — тя се обърна да вземе буркана със сладкиши. Предложи му, а Трент се опита да потисне неясното чувство на ревност, което го обзе.

— Стар приятел?

— Може и така да се каже — Кейти си пое дълбоко дъх и реши да проведе разговора, за който си бе мислила през целия ден. — Искам да уточним нещата, за които говорихме.

— Не е необходимо. Всичко ми е ясно.

— Бих могла да не бъда толкова груба.

Той наклони глава и я загледа замислено.

— Можеш ли?

— Мисля, че да — твърдо решена да постави всичко на мястото му, тя бутна чашата с кафе настрани. — Бях объркана, а когато съм объркана винаги се ядосвам. Толкова е сложно.

Можеше да долови съвсем ясно колко бе нещастна. Говореше със същия глас, с който бе говорила на Сузана предната вечер.

— Май започвам да те разбирам.

Кейт го погледна и въздъхна.

— Във всеки случай, нищо не мога да направя, освен да негодувам срещу факта, че искаш да купиш къщата или че ние ще ти позволим да го направиш. Ала това е нещо отделно от маневрите на леля ми. Осъзнах едва след като ми мина ядът, че си бил толкова объркан, колкото и аз самата. Но ти беше така противно учтив!

— Лош навик.

— Каза ми вече — тя му подаде половин бисквитка. — Ако не беше онази целувка…

— Тя бе като масло в огъня. Ала след като вече ти се бях извинил, мислех, че ще можем да говорим като разумни хора.

— Не исках да ми се извиняваш — промърмори Кейти. — Нито тогава, нито сега.

— Разбирам.

— Не, нищо не разбираш! Просто искам да кажа, че извинение не беше необходимо. Може да не съм от твоята черга, нито да съм толкова умна като жените, с които си имаш вземане-даване, но не съм толкова глупава, че да започна да строя пясъчни кули заради някаква си целувка — тя отново се ядоса. Взе си още веднъж дълбоко дъх и се опита да се успокои. — Просто се опитвам да забравя и целувката, и нашия разговор. Напълно и окончателно. Ако стане така, че ще вършим заедно някаква работа, най-добре ще бъде за всички да се държим цивилизовано.

— Така те харесвам.

— Как?

— Когато не се опитваш да ме набиеш.

Кейти допи кафето си и се усмихна.

— Не разчитай много на това. Калхунови винаги са имали ужасен характер.

— Добре, че ме предупреди. Е, сключваме ли примирие?

— Съгласна. Искаш ли още бисквитки?

Трент отново я гледаше с оня отнесен поглед, забеляза тя. А когато протегна ръка и я прокара през косите й, очите й щяха да изскочат от изненада.

— Какво правиш?

— Косата ти е мокра. Мирише на мокри цветя.

— Трент…

— Да? — усмихна се той.

— Не мисля, че това е най-добрият начин да уредим всичко.

— Вероятно не е — ала пръстите му продължиха и стигнаха до врата й. Усети как потръпна. — Не мога да те изхвърля от мисълта си. Не мога да се преборя с непреодолимото си желание да те докосна. Чудя се защо.

— Защото те дразня — сви устни Кейт.

— Виж, това е абсолютно вярно. Без никакво съмнение — Трент притисна пръстите си към врата й и я приближи към себе си. — Но не точно по начина, по който си мислиш. — Ръката му се плъзна по яката на работната й джинсова риза и я хвана за брадичката. — Че защо инак ще изпитвам непреодолимо желание да те докосвам всеки път, когато си наблизо?