Нора Робъртс - Опасна тайна

И отново настана невъобразима врява.

— Говориш точно като стара циганка!

— Това значи, че ще трябва да прекараме неделята, преравяйки цяла планина от хартии.

— Само неделята ли?

Кейти дори не се опита да заспи. Зави се с топлия си фланелен халат и тръгна към стаята на Трент. Из цялата къща се носеха звуци. От стаята на Аманда идеше мърморенето на късните новини. От стаята на Лайла — ръкопляскането на зрителите на някакво забавно предаване.

Без да се замисли, тя почука на вратата и зачака да й отвори.

Когато той застана пред нея с разкопчана риза и замъглени от съня очи, за миг почувства безпокойство.

— Кейти?

— Трябва да говоря с теб. Може ли да вляза?

Тя хвърли поглед към леглото и после пак към него.

— Може би ще е по-добре да изчакаме до утре? — предложи нерешително Трент. Как да се държи възпитано, когато дори с този развлечен халат изглеждаше така възбуждащо!

— Не съм сигурна, че ще мога да чакам до утре.

Възлите в стомаха му се стегнаха.

— Добре тогава.

Колкото по-скоро се обясняха, толкова по-добре. Поне така се надяваше. Той я пусна да влезе и затвори вратата.

— Ще седнеш ли?

— Прекалено нервна съм — Кейти отиде до прозореца. — Спря да вали. По-добре. Сузана се притесняваше за цветята си. На този остров пролетта винаги е била така непредсказуема. — Тя прекара ръка през косите си и се обърна. — Нуждая се от празни приказки и не мога да се понасям за това. — Въздъхна дълбоко. — Трент, трябва да знам какво мислиш за тази вечер. Честно.

— За тази вечер ли?

— Да, за сеанса — Кейти разтърка слепоочията си. — Господи, чувствам се като идиот, само като произнасям тази дума. Но наистина нещо се случи. — Тя протегна ръце към него в очакване. — Аз съм много земна, много прагматична. Лайла единствена вярва истински в цялата тази глупост. Ала сега… Трент, трябва да знам. Ти почувства ли нещо?

— Не знам какво имаш пред вид. Почувствах се наистина глупаво на няколко пъти.

— Моля те! — Кейти стисна ръцете му. — Бъди искрен. Кажи ми! Много е важно!

Но нали точно това си бе обещал да направи!

— Добре, Кейти. Кажи ми ти какво почувства!

— Стана студено. Сетне сякаш някой… или нещо застана зад нас двамата. Беше изненадващо, ала не беше страшно. Ние си държахме ръцете, както сега. И тогава…

Тя го чакаше да продължи, да потвърди казаното. Големите зелени очи настояваха, изискваха.

— Почувствах как някой слага ръката си върху нашите две ръце — довърши вместо нея той.

— Да — Кейти затвори очи и притисна ръката му към устните си. — Точно така.

— Според мен беше взаимна, споделена халюцинация — продължи Трент, но тя го прекъсна със смях.

— Не искам да чувам това. Няма рационално обяснение — сега притисна ръката му към бузата си. — Аз не съм фанатичка, ала знам, че означава нещо. Нещо важно. Знам го!

— Огърлицата ли?

— И тя, като част от легендата. Всичко останало — самата огърлица, истината от легендата, ще ги открием рано или късно. Трябва да ги открием, защото сигурно означават нещо. Но това, което стана, беше друго. Като благословия.

— Кейти…

— Обичам те — очите й потъмняха и заблестяха. Тя притисна ръка към лицето му. — Обичам те и никога в живота си не съм се чувствала толкова права.

Трент остана безмълвен. Една част от него искаше да отстъпи, да се усмихне учтиво и да й каже, че всичко ще мине. Любовта не идва за два дни. А когато това се случи, макар и рядко, то трае с години.

Другата част, скрита дълбоко, искаше да я притисне към себе си и да задържи мига така, че никога да не свърши.

— Катрин…

Ала тя вече бе в прегръдките му. Ръцете му я очакваха. И той я обгърна, сякаш не можеше да контролира движенията си. Всичко ставаше от само себе си. Топлината й проникна в него като наркотик.

— Мисля, че го знаехме от първия миг, в който ме целуна — Кейти се притисна към него. — Не го исках, съпротивлявах се, но никога преди не беше ми се случвало. Ти се появи така неочаквано в живота ми. Целуни ме пак, Трент. Целуни ме. Сега.

Беше безпомощен. А и не искаше да прави нищо друго. Искаше да я целува. Устните му сами намериха нейните. Когато се срещнаха, избухна огън. Стана горещо. Тя сякаш се разтопи в ръцете му и се вля в кръвта му. Той я притисна силно към себе си. Кейти плъзна ръце под ризата му. Мускулите му играеха под пръстите й. Беше й хубаво.

Зад прозореца вятърът свиреше и огъваше дърветата, така както Кейти се огъваше в ръцете му.

Не можеше да издържа повече. Осъзна, че я иска, че иска да я притежава. Устните му слязоха по шията й. Ароматът на орлови нокти замъгли съзнанието му. Кейти се изви назад, предоставяйки му плътта си, а тихите й стонове разпалваха още повече кръвта му.