Нора Робъртс - Стъпки от огън

— Добре, съгласна съм.

Джина нададе победоносен вик, прегърна я и двете затанцуваха по тревата.

— Направо изпадам в благоговение! Не мога да чакам. Хайде да си вземем вино и да пием за провала на Скот Делаутър на академичните изпити.

— Изглежда разумно, но неподходящо — Рина се обърна и спря като закована. — Джош? Здравей.

Младежът затвори вратата зад себе си и й се усмихна със своята срамежлива усмивка, която подкоси краката й.

— Здрасти. Чух, че си била тук.

— Да. Помислих си, че мога да си почина малко от ученето. Мозъкът ми започна да изтича през ушите.

— Събери го за утрешния последен напън.

— Точно това й казах и аз — Джина сияеше. — Знаете ли, вие двамата се чувствайте като у дома си. А аз смятам да се скрия в една от баните, която скоро ще бъде моя собствена — Тя прегърна силно Рина. — Толкова съм щастлива!

Джош я проследи с поглед, докато вратата зад Джина се затвори.

— Може ли да попитам защо е толкова щастлива?

— Защото смятаме следващия семестър да се пренесем тук.

— Нима? Това е страхотно — той се приближи, все още с ръце, пъхнати в джобовете, и се наведе да я целуне по главата. — Поздравявам ви.

По кожата й пробягаха мравки от нерви, усещане, което тя намираше за удивително и прекрасно зряло.

— Да си призная, в началото мислех, че ще бъде много вълнуващо да живея в общежитие. Истинско приключение. Аз и Джина — в една стая. Как ще правим всичко заедно. Но някои от другите на етажа просто ме подлудяват. Една от съквартирантките се опитва да ме побърка, като денонощно пуска Марая Кери.

— Какво коварство!

— Мисля, че вече има ефект.

— Напротив, изглеждаш фантастично. Радвам се, че дойде. Тъкмо смятах да си вървя, когато чух, че си пристигнала.

— О! — удоволствието й спадна с няколко деления. — Отиваш ли си?

Той отново се усмихна, извади ръката си от джоба и хвана нейната.

— Все още не.

Бо Гуднайт не беше сигурен какво прави в тази непозната къща с цяла тумба колежанчета, които никога не бе виждал. Е, все пак купонът си е купон и той позволи на Брад да го домъкне тук.

Музиката беше добра, имаше страшно много момичета. Високи, ниски, закръглени и слаби. Беше като плато с мезета, но вместо с деликатеси, с жени.

В това число и онази, по която Брад напоследък беше хлътнал, и това бе причината да бъдат тук.

Тя бе приятелка на приятелката на едно от момичетата, които живееха в тази къща. Бо също я харесваше много — всъщност дори сам би я свалил, ако Брад не беше го изпреварил.

Законите на приятелството повеляваха да забрави за мераците си.

За утеха Брад бе загубил облога на ези-тура и сега трябваше да играе ролята на дежурен шофьор. Може би никой от тях не биваше да пие, тъй като все още не бяха навършили разрешената от закона възраст. Но купонът си е купон, помисли си Бо, като отпи от бирата си.

Освен това той сам печелеше парите си, плащаше наема, готвеше си — също като големите. А и се чувстваше много по-възрастен от всички колежанчета тук.

Мислейки тези неща, Бо огледа стаята. Бе висок и мършав младеж на двадесет години, с къдрава черна коса и зелени замечтани очи. Лицето му беше слабо, а също и тялото, но той смяташе, че е направил мускули с въртенето на чука и влаченето на дървения материал. Чувстваше се малко не на място заради откъслечните разговори, които чуваше от всички страни — оплаквания от изпити, коментари по политически науки и женски клюки.

Колежът не беше за него. Чувстваше се най-щастлив през последния ден в гимназията. Дотогава бе работил всяко лято. Първоначално като общ работник, сетне като чирак, а сега на двадесет бе вече дърводелец с прилична заплата.

Харесваше му да създава разни неща от дърво, беше сръчен и го биваше. Може би защото обичаше работата си. Тя му доставяше удоволствие. Бе получил образованието си чрез работата, заедно с миризмата на талаш и пот.

Ето защо я обичаше.

Бе постигнал всичко сам. Нямаше татенце, което да му плаща сметките, както на повечето младежи тук.

Възмущението, което изпита при тази мисъл, го изненада и дори обърка. Побърза да го отхвърли и направи опит да се отпусне. Обиколи стаята и спря погледа си върху група момичета на един диван, потънали в разговор.

Червенокосата изглеждаше доста обещаваща, а ако пък не станеше с нея, брюнетката също не бе за изпускане.

Тръгна към тях, когато Брад му препречи пътя.

— Изчезвай! Имам намерение да завладея няколко женски сърца.

— Казах ти, че ще си прекараш добре. Аз пък съм на път да постигна нещо фантастично. С Ками си тръгваме, отиваме у тях. Със сигурност е повече от покана да пием кафе…