Нора Робъртс - Стъпки от огън

Рина щеше да се задоволи с хубав малък ритуал в църквата „Сент Лио“ и обяд за най-близките в „Сирико“.

Но най-вероятно щеше да свърши живота си като шаферка, вечната шаферка и едва ли някога щеше да бъде булка. По дяволите, вече беше станала експерт в тази област!

О, за Бога! Помощ! Колко пъти Лидия можеше да слуша темата от „Красавицата и звярът“, без да изпадне в кома?

Осенена от внезапно вдъхновение, Рина скочи, проправи си път до портативния сиди плейър и се разтършува сред купчината от дискове.

С блеснали в отмъстителна усмивка зъби тя пъхна диска на „Нирвана“ и наду до дупка „Smells like teen spirit“.

Докато войната между попдивата и грънджа вилнееше с пълна мощ, иззвъня телефонът.

Тя не намали музиката — сега вече беше въпрос на чест. Просто се наложи да вика в слушалката.

В ухото й прозвуча още един взрив от музика, сред който едва долавяше далечните викове на Джина.

— Купон!

— Казах ти, че имам да уча.

— Хайде, Рина, тъкмо започва! Трябва и да живееш!

— Ти нямаш ли изпит в понеделник?

— Да, но чак в понеделник! Сега има купон!

Нямаше как да не се засмее. Джина винаги я разсмиваше. Религиозната фаза, която я бе обсебила през лятото на пожара, се бе трансформирала в поетична, сетне бе обзета от овче възхищение от рокзвездите, накрая се побърка по модните попдиви.

Сега беше на вълна купони през цялото време.

— Ще се провалиш — предупреди я Рина.

— Оставила съм всичко в ръцете на по-висшите сили и възстановявам мозъка си с евтино вино. Хайде, Рина, и Джош е тук. Непрекъснато пита за теб.

— Нима?

— Аха, изглежда тъжен и потънал в размисъл. Знаеш, че ще си вземеш изпита така или иначе. По-добре ела да ме спасиш, преди да позволя на някое момче да се възползва от моето пияно съзнание. Всъщност, като си помисля, защо не…

— При Джен и Деб ли сте?

— Точно там! Купонът е върховен!

— След двадесет минути съм при теб — отвърна Рина и отново се разсмя. Сетне затвори телефона.

Почти толкова време й отне да съблече стария анцуг и да нахлузи джинси, да реши каква блуза да сложи отгоре и да се справи с косата си, която напоследък не се подчиняваше на гребен и експлодираше в облак от къдрици с дължина до раменете.

Докато се преобличаше, остави музиката да свири и добави малко руж на бузите си, за да скрие бледността на лицето си, изпито от зубренето над книгите. Би трябвало да учи, би трябвало да се наспи. Беше глупаво да ходи и да си губи времето, говореше си сама Рина, докато поставяше туш на миглите си.

Но се бе изморила да бъде момичето, което винаги върши разумни неща. Просто щеше да постои един час, да се повесели малко, да предпази Джина да не затъне в неприятности.

И да види Джош Болтън.

Той беше хубав, със слънчева коса, ослепителни сини очи и приятна срамежлива усмивка. Беше на двадесет години и искаше да стане писател.

И беше питал за нея.

Той щеше да бъде! Тя бе почти деветдесет процента сигурна в това. Щеше да бъде първият й мъж.

Може би още тази вечер. Рина остави грима и се загледа в огледалото. Може би тази вечер щеше най-сетне да разбере какво е да бъдеш с мъж. Притисна с ръце корема си, който се сви в очакване. Може би това беше последният път, когато се гледаше като девствена.

Беше готова и искаше да го направи с някой като Джош. Някой мечтателен и нежен, но с известен опит, за да няма много затруднения и туткане.

Рина не обичаше да не знае какво да прави. Беше изучила нещата теоретично и по принцип — анатомично, физически. И бе погълнала романтичността на акта от книги и филми. Но да го направи, да се съблече и слее с нечие друго голо тяло, щеше да й бъде абсолютно за пръв път.

Не беше нещо, което можеш да упражняваш или да съставиш график, да правиш опити, докато проработи така, както ти искаш, според твоята техника.

Затова искаше разбиращ, внимателен и търпелив партньор, който да я води през грапавите и трудни места, докато намери своя собствен път.

Нямаше толкова голямо значение, че не го обича. Нямаше да се омъжва за него, я! Харесваше го достатъчно и не беше се запътила към брак на всяка цена, като Бела.

Поне засега все още не.

Искаше да научи, да почувства, да види какво значи да правиш любов. И може би беше глупаво, но й се щеше да се отърве от последната следа от детството. Това, че през последните няколко дни то се бе завърнало в спомените й, вероятно беше причината да бъде толкова разсеяна и неспокойна.

Сигурно затова премисляше всичко отново и отново. Рина грабна чантата си, изключи музиката и излезе от общежитието.