Нора Робъртс - Ключът на смелостта

От двете му страни имаше малки, но грижливо поддържани къщи. Дърветата хвърляха приятна сянка. Момиченце караше велосипед по тротоара, а в края на улицата тийнейджър миеше колата си и слушаше силна музика.

Спомни си вълнението, което я бе обзело, когато бе записала името и телефонния номер на агенцията за недвижими имоти от табелата.

Бе отишла право там и сега тръгна по същия маршрут. Обявената цена бе твърде висока, но това не я бе обезкуражило. Знаеше, че изглежда смешна с евтините си обувки и дрехи и навярно ще я вземат за откачалка. В говора й се долавяше характерният акцент за Западна Вирджиния.

„Но им дадох да разберат, че не съм откачалка“, помисли си Зоуи.

Паркира както тогава и слезе от колата си.

Беше си уговорила среща за оглед на къщата, за която щеше упорито да се пазари, и бе тръгнала към центъра, за да попита дали салонът за красота търси персонал.

Офисът на агенцията бе затворен в неделя, както и салонът, но тя измина пеша пътя и до тях и видя себе си както се бе чувствала тогава. Изпълнена с безпокойство и вълнение, но прикрити зад маска на хладнокръвие. Бе приела работата, може би твърде прибързано и лесно. Дали това бе още едно от нещата, които бяха писани? Или бе поела по вярната пътека в най-подходящия момент?

„Посветих на този салон повече от три години работа“, помисли си Зоуи, когато застана до витрината с ръце на кръста.

Бе добра в професията си, по-добра от злобната собственичка Карли, което бе част от проблема.

Твърде много клиентки бяха започнали да предпочитат Зоуи и бакшишите й бяха щедри. Това не се харесваше на Карли, неприятно й бе една от подчинените й да я засенчва на собствената й територия. Затова бе започнала да я разиграва. Ту намаляваше работното й време, ту я претоварваше с работа. Мъмреше я, че разговаря с клиентките или твърде много, или недостатъчно. Използваше всички начини да наранява гордостта й и да я кара да се срамува от себе си.

Зоуи бе търпяла това, не се бе съпротивлявала. Дали бе постъпвала правилно? Нуждаеше се от работата, от редовната клиентела, заплатата и бакшишите. Ако се бе защитавала, щеше да бъде уволнена доста по-рано.

Все пак й се струваше унизително, че бе търпяла такова отношение само заради парите.

Не. Дълбоко си пое дъх и потисна гнева и срама. Беше го търпяла заради дома си, сина си и живота си. Не би могла да спечели тази битка. Накрая все пак бе уволнена. Но се бе случило, когато бе настъпил най-подходящият момент да загуби работата си и да се озове на кръстопът.

Нали именно гневът, срамът, чувството на отчаяние и дори паниката, когато за последен път бе излязла от салона на Карли, я бяха тласнали към „Малки удоволствия“? Би ли се захванала със собствен бизнес, ако бе запазила работата си и сигурното месечно възнаграждение, с което покриваше разходите си?

„Не“, призна тя пред себе си.

Отдавна мечтаеше за това, но не би се решила да го осъществи. Не би събрала смелост. Трябваше да остане на улицата, за да бъде готова да поеме по нов път, без да се бои от рисковете.

Обърна се и се загледа в града, който вече познаваше толкова добре, колкото собствения си хол. На две крачки бе супермаркетът, зад ъгъла — пощата, наляво — малкият парк, а надясно — училището на Саймън.

Ако продължеше по улицата, щеше да стигне до гостилницата и любимите млечни шейкове на Саймън. В същата посока бе изходът за шосето, което водеше до „Уориърс Пийк“.

Със затворени очи можеше да намери пътя до апартамента на Дейна, до къщата, в която живееха Флин и Малъри, до библиотеката, редакцията на вестника, аптеката и пицарията.

А ако тръгнеше покрай реката, тя щеше да я отвел до дома на Брадли.

„Различни пътеки — помисли си Зоуи, докато вървеше обратно към колата си. — Различни избори, различни посоки“.

Но всички те бяха част от едно цяло, а сега и част от нея.

Ако ключът бе някъде тук, на мястото, където бе изградила дом, щеше да го открие.

Седна зад волана и потегли по криволичещия път към „Малки удоволствия“.

Сутринта Зоуи не сподели нищо с приятелите си. Чувстваше нужда първо да поработи, не само физически, а и умствено, за да изглади теорията си и да разгадае смисъла на онова, което й се бе случило вечерта.

Не можеше да заговори за него, преди да го обмисли. Освен това в присъствието на мъжете бе различно. Имаше неща, които не би могла да каже пред тях по същия начин, както, ако бе насаме с Малъри и Дейна.

Въпреки че вече имаше доверие на тези мъже.