Нора Робъртс - Ключът на смелостта

Остави дърводелската работа на Брад и прекара сутринта в сменяне на плочки в банята. Докато вършеше еднообразната работа, съзнанието й бе свободно да размишлява върху преживяното и да гадае какво означава.

Дали бе случайност, че то бе толкова различно от преживяванията на Малъри и Дейна при първите им срещи с Кейн? Или в това имаше нещо важно?

„Избирай“, каза си тя.

Все пак нещо се повтаряше. Всяка от тях бе трябвало да направи избор. Явно рискът ставаше все по-голям с всеки следващ ключ.

Не я бе наранил. Имаше миг на болка, докато вървеше през гората във виелицата, но тя бе преживявала и по-тежки моменти. Защо й бе показал различни сцени, без да й даде възможност да се вживее в една илюзия, преди да я тласне към следващата?

Първата бе безобидна малка фантазия, нищо значимо и съдбовно. Втората бе по-досадна и позната, а третата…

Замисли се върху нея, докато напластяваше цимент. Бе страховита, за да я накара да изпита уплаха. Луташе се в гората, сама и бременна.

„Вече преживях това“, каза си тя.

После болката и кръвта.

„Помятане — осъзна Зоуи. — Загуба на бебето“.

Но в действителност не бе загубила детето си, а сега то бе защитено.

Дали Кейн знаеше това? При тази мисъл Зоуи се отпусна на пети. Ако не знаеше, че Саймън е защитен, нима не бе логично първата му заплаха да бъде свързана с най-важното за нея, единственото, което би закриляла с цената на живота си?

— Зоуи. — Шпатулата тупна върху плочките. — Извинявай, не исках да те стресна.

Брад стоеше на прага, облегнат на касата. Бе там от няколко минути и я наблюдаваше. Очевидно бе, че е угрижена. Бе изписано на лицето й.

— Не, всичко е наред — отвърна тя и отново се залови за работа. — Почти свърших тук.

— Бригадата излиза в обедна почивка.

— Добре, ще дойда при вас, когато съм готова. Трябва да изсъхне циментът.

Той не помръдна от прага, докато Зоуи мълчаливо продължаваше да маже. След малко приклекна до нея.

— Ще ми кажеш ли какво се е случило?

Ръката и трепна, но бързо възстанови ритъма.

— За какво говориш?

— Вече те познавам достатъчно добре, за да разбера, че нещо те тревожи. Кажи ми какво е станало от вчера насам, Зоуи.

— Ще ти кажа. — Тя остави инструмента в кофа до вратата на стаята. — Но не само на теб.

— Наранил те е?

Брад сграбчи ръката й, повдигна брадичката й и я накара да извърне глава към него.

— Не, пусни ме. Ръцете ми са изцапани.

— Сторил ти е нещо. — Тонът му бе хладен, както когато се опитваше да потисне гнева си. — Защо досега не каза нищо?

— Трябваше ми време да помисля, да си го обясня, това е. Ще ми бъде по-лесно да разкажа на всички наведнъж. — Ръката му все още докосваше бузата й. Лицето му бе съвсем близо до нейното. — Моля те, не ме докосвай така точно сега.

— Точно сега? — Пръстите му се плъзнаха към тила й. — Или никога?

Зоуи изпита желание да се протегне и да замърка.

— На този етап.

Понечи да се изправи, но той я изпревари, без да пусне ръката й, и я притегли към себе си.

— Искам да узная само едно, нали Саймън е добре?

Можеше да устои на чара му и да потисне копнежа си за близост, но бе трудно да остане равнодушна към искрената му загриженост за сина й.

— Да. Добре е. Много искаше да дойде днес. Обича да си бъбри с теб… с всички вас — побърза да добави тя. — Но не желаех да говоря за това пред него. Все още не.

— Тогава да слезем долу и да поговорим с другите, а аз ще намина през седмицата да го видя.

— Не е нужно…

— И аз обичам да си бъбря с него. И с теб. — Брад прокара пръсти от шията към рамото й. — Би могла отново да ме поканиш на вечеря.

— Всъщност…

— Утре, какво ще кажеш за утре?

— Утре? Ще готвя само спагети.

— Чудесно. Ще донеса вино. — Явно решил, че срещата е уговорена, той я задърпа навън. — Да отидем долу да се измием.

Не бе сигурна кога го бе оставила да наложи волята си и защо бе невъзможно да му откаже. Докато миеше ръцете си, Зоуи осъзна, че я бе подмамил толкова умело, че преди да усети, бе попаднала в капана.

Освен това ставаше дума за утре. Днес й се бяха струпали твърде много грижи и без да мисли за някакви си спагети.

Макар и недовършена, кухнята бе най-подходяща за сборен пункт. Парче шперплат, сложено върху две табуретки, служеше за маса, а за столове ползваха обърнати кофи и стълби.

Дейна придърпа една кофа и се настани на нея.

— С фъстъчено масло и конфитюр ли е? — попита тя когато видя сандвича, който Зоуи бе разопаковала. Масло с парченца фъстъци и гроздов конфитюр?