Нора Робъртс - Карибски романс

Ръката й беше ледено студена, когато посегна да отвори вратата и да го посрещне. Джоунъс разбра, че нещо не бе наред още преди да я докосне.

— Какво правиш вкъщи по това време? Минах през павилиона и видях, че е затворено.

— Джоунъс… — направи единственото, което знаеше как да направи. Прегърна го и се притисна в него. — Моралес е на път за насам.

— Какво е станало? — в гърдите му се надигна страх. Обзе го почти ужас. — Да не ти се е случило нещо? Какво има? Да не си пострадала?

— Чакай, нищо ми няма. Ела да седнем.

— Лиз, искам да зная какво се е случило!

Тя отново чу шум от мотор и погледна надолу по улицата. Приближаващата кола нямаше отличителните белези на полицията.

— Моралес идва — отрони. — Ела вътре, Джоунъс. Предпочитам да го разказвам само веднъж.

Всъщност не й предстоеше да се терзае и чуди какво решение да взема, помисли Лиз, като се дръпна от вратата. Просто ще каже на Моралес и Джоунъс името на мъжа, който беше дошъл при нея. Щеше да им изреди дума по дума всичко, което й беше казал. По този начин щеше да остане встрани, щеше да се отдалечи от разследването, защото те щяха да се заемат с това, да открият кой бе той и къде се намира. Имаха причина да го търсят. Нали полицията точно това искаше, тя също. Моралес се зададе по пътечката пред къщата и Лиз погледна Джоунъс. И той го искаше. Беше му нужно. Като му го дадеше, тя щеше да се отдалечи и от него.

— Госпожице Палмър.

Моралес свали шапка, щом влезе, стрелна под око Джоунъс и зачака.

— Капитане — Лиз стоеше права до канапето, ала не седна. — Имам информация за вас. Тук, на острова, е един американец на име Скот Трайдънт. Преди по-малко от час той ми предложи пет хиляди долара, за да пренеса кокаин от рифовете край Исла мухерес.

Изразът на Моралес остана безстрастен. Пъхна шапката си под мишница.

— Има ли сте и преди вземане-даване с този човек?

— Беше на лодката при един от уроците по подводно плуване. Държеше се дружелюбно. Днес дойде при мен в павилиона, за да говорим. Очевидно е смятал, че… — тя млъкна и погледна към Джоунъс. Той стоеше съвсем неподвижно и без да се обажда досами вратата. — Смяташе, че Джери ми е казал за сделката. Разбрал е за банковия сейф. Нямам представа как. Сякаш е наясно с всяко мое движение от седмици насам. — Нервите започнаха да й изневеряват и тя прекара ръка през косата си. — Каза ми, че мога да заема мястото на Джери, да направя размяната в пещерите край Исла мухерес и да спечеля пари. Той знае… — Наложи й се да преглътне, за да не се разтрепери гласът й. — Знае за дъщеря ми.

— Ще го разпознаете ли?

— Да. Не зная дали Трайдънт е убил Джери — погледът й се върна върху Джоунъс. В него се четеше молба. — Това не знам, но мога да го разпозная.

Моралес я наблюдаваше внимателно, после прекоси стаята.

— Моля ви, седнете, госпожице Палмър.

— Ще го арестувате ли? — искаше й се Джоунъс да се обади, да каже нещо, ала той продължаваше да стои безмълвно. — Този човек е част от канала за наркотици. Знае за убийството на Джери Шарп. Трябва да го арестувате.

— Госпожице Палмър — побутна я Моралес надолу към дивана, после сам се отпусна до нея. — Ние разполагаме с имена, знаем кои са хората. Действащият понастоящем на полуостров Юкатан контрабанден канал е под наблюдение от мексиканските и американските власти. Имената, които вие и господин Шарп ми дадохте, не ги чуваме за първи път. Но има едно, което не ни е известно. На този, който е организирал цялата операция и който несъмнено е наредил убийството на Джери Шарп. Това е името, което ни е нужно. Без него арестът на куриерите, на приносителите и пласьорите е дребна работа. Нужно ни е неговото име, госпожице Палмър. Трябват ни и доказателства.

— Нещо не разбирам. Да не искате да кажете, че просто ще оставите Трайдънт да си иде ей така? Та той ще намери някой друг да му свърши работата!

— Няма да е необходимо да търси друг, ако вие се съгласите.

— Не — намеси се Джоунъс още преди тя да бе вникнала в думите на Моралес. Каза го тихо, толкова тихо, че ледени тръпки я полазиха по гърба. Той извади цигара. Ръцете му не потрепваха. Без да бърза, щракна запалката и я поднесе към цигарата. Дръпна силно, докато връхчето й се разгоря. Издиша струя дим и прикова поглед в Моралес. — Вървете по дяволите.

— По-скоро госпожица Палмър има правото да ми го каже.

— Не си и помисляйте да я използвате. Щом искате някой отвътре, някой, който да е по-близо до имената и доказателствата, аз ще се гмурна в пещерата.