Нора Робъртс: Карибски романс

Тъй като Сан Мигел беше пристанище и корабите докарваха моряци за кратък престой и туристи в отпуск, за Моралес не бяха новост неприятните и тъмните страни на човешката природа. Той обаче се гордееше с ниския процент на сериозните престъпления на острова. Убийството на американеца го подразни, както досадна муха ядосва настанилия се удобно в люлеещия се стол на верандата си човек. За един полицай не бе нужно да работи в голям град, за да разпознае професионалното изпълнение. На Косумел нямаше място за организирана престъпност.

Но Моралес беше и семеен човек. Познаваше обичта и мъката, знаеше също, че на някои хора им се налага да скриват и двете. В хладния, неподвижен въздух на моргата той стоеше до Джоунъс и чакаше. Американецът беше с глава по-висок, скован и бледен.

— Това вашият брат ли е, господин Шарп?

Макар че нямаше нужда да пита.

Джоунъс погледна надолу към другата страна на монетата.

— Да.

Моралес мълчаливо се отдалечи, за да му даде нужното време.

Изглеждаше невъзможно. Джоунъс знаеше, че и с часове да стои, втренчил поглед в лицето на брат си, все щеше да му се струва невъзможно. Джери вечно бе търсил лесния път, големия удар и невинаги беше достоен за възхищение. Ала той неизменно бе преизпълнен с възторг и ентусиазъм, кипеше от живот. Джоунъс бавно докосна ръката му. Сега тя лежеше безжизнено и той нищо не можеше да поправи. Никакви постъпки и ходатайства не можеха да го върнат обратно. Също толкова бавно отдръпна пръсти. Изглеждаше немислимо, но бе факт.

Моралес кимна на придружаващия служител да ги изведе.

— Моите съболезнования.

Джоунъс поклати глава. Болката го пронизваше в тила като с тъп нож. Прикри я с ледена сдържаност.

— Кой е убил брат ми, капитане?

— Не зная. Разследваме случая.

— Имате ли подозрения?

Моралес разпери ръце и тръгна по коридора.

— Брат ви е пристигнал на Косумел само преди три седмици, господин Шарп. В момента разпитваме всеки, който е контактувал с него през това време — той отвори вратата, пристъпи навън и пое дълбоко свежия, ухаещ на цветя въздух. Мъжът до него изглежда не забелязваше промяната. — Уверявам ви, че ще направим всичко възможно, за да открием убиеца на брат ви.

Яростта, която Джоунъс бе овладявал толкова часове, си проби път към повърхността.

— Уверявате ме! Нито ви знам, нито ви познавам — извади с твърда ръка цигара и, докато я палеше, наблюдаваше капитана с присвити очи. — А и вие изобщо не сте познавали Джери.

— Това е моят остров — очите на Моралес останаха приковани в тези на спътника му. — Щом има убийство, ще разкрием извършителя.

— Професионалист е — издуха Джоунъс дима, който увисна в неподвижния въздух. Нямаше и повей, за да го разсее. — Това и двамата го знаем, нали?

Моралес не отговори веднага. Той все още чакаше да получи информация на запитването си относно Джеръмая Шарп.

— Брат ви е бил застрелян, господин Шари, и ние провеждаме разследване, за да разберем кой, как и защо го е направил. Можете да сте от помощ, като ни дадете някои сведения.

Джоунъс впери поглед във вратата. Вратата, която водеше надолу по коридора към трупа на брат му.

— Трябва да повървя — промълви.

Моралес изчака да прекосят тревната площ, после шосето. Тръгнаха мълчаливо покрай вълнолома.

— Защо брат ви е дошъл на Косумел?

— Не зная — Джоунъс дръпна силно от цигарата, докато тя не изгоря до филтъра. — Джери харесваше палмите.

— Какво работеше? С какво се занимаваше?

Джоунъс се усмихна криво и стъпка димящия филтър. Слънчеви зайчета проблясваха като диаманти върху водата.

— Джери обичаше да нарича себе си волнонаемен. Пътуваше, не се задържаше на едно място — и докарваше усложнения в живота му толкова често, колкото и радост. Втренчил отсъстващ поглед в морето, Джоунъс си припомняше споделените приятни мигове, караниците и споровете, противоположните възгледи. — За Джери винаги важни бяха следващият град, следващата работа. Последното, което чух — преди две седмици — беше, че давал уроци по гмуркане на туристи.

— Водолазен клуб „Черния корал“ — потвърди Моралес. — Елизабет Палмър го беше наела на почасова надница.

— Палмър… — Джоунъс откъсна поглед от водата. — Това е жената, с която е живял.

— Госпожица Палмър даваше на брат ви стая под наем — поправи го Моралес със строга благопристойност. — Тя също е била сред групата, която е открила тялото му. Предостави на нашата служба пълното си съдействие.