Нора Робъртс - Карибски романс

— Проблем ли?

— Мой проблем — Джоунъс смутено пъхна листчето в джоба си и се огледа наоколо. — Готова ли си?

— Трябва да си обуя обувките.

Той не излезе, както тя очакваше, а тръгна да крачи из стаята. Както и останалата част от къщата, спалнята й беше мебелирана просто, но с ярки цветови контрасти. Особеното ухание, което беше доловил първия път, идваше от широка зелена купа, пълна със сушени розови листа, ароматни треви и екзотични подправки. Върху стената висяха два цветни етюда. Единият изобразяваше залез, много приличащ на кроткото сияние отвън, а вторият — разразила се по крайбрежието буря. Спокойствие и ведрина на едната рисунка, ярост и мощ на другата. Мислено се запита колко от едното и другото се криеше в Елизабет Палмър. На нощното шкафче до леглото стоеше в рамка фотография на момиченце.

Облечено в блуза на цветя и бухнали ръкави, то се усмихваше лъчезарно. Косата й стигаше до под ушите, слабо завита в края, черна и лъскава. Липсваше едно зъбче, което придаваше допълнително очарование на овалното й, загоряло лице. Ако не бяха очите, никога не би свързал това дете с Лиз. Бяха тъмнокафяви, леко дръпнати и се смееха от снимката, доверчиво отворени, без да крият загадъчни тайни като очите на майка й.

— Това е дъщеря ти, нали?

— Да.

Тя нахлузи втората обувка, после взе снимката от ръката му и остави на мястото й.

— На колко години е?

— Десет. Тръгваме ли? Не искам да се връщаме късно.

— На десет? — учуди се Джоунъс. Беше предположил, че Фейт е по-малка, резултат от любовна връзка, която Лиз е имала на острова. — Изключено е да имаш десетгодишно дете.

Тя отправи поглед към фотографията.

— Както виждаш, имам. И е точно десетгодишна.

— Значи ти самата си била още дете.

— Не бях дете.

Лиз отново понечи да тръгне, ала той пак я спря.

— Преди да дойдеш тук ли е родена?

Тя го изгледа безизразно.

— Родена е шест месеца след като пристигнах на Косумел. Ако ти е нужна помощта ми, Джоунъс, тръгваме веднага. Да отговарям на въпросите ти за Фейт не влиза в уговорката ни.

Той обаче не помръдна, а попита:

— Бил е негодник, нали?

Гласът му неочаквано бе станал нежен. Лиз издържа погледа му, без да трепне. Устните й се изкривиха, но не в усмивка.

— Да, точно такъв.

Без да е наясно какво го бе подтикнало, Джоунъс се наведе и докосна устните й.

— Дъщеря ти е прелестна, Елизабет. Има твоите очи.

В гласа му звучеше разбиране, ала без намек от съжаление. Нищо не би могло да я срази повече. Като да се защити от собствената си слабост, тя направи крачка назад.

— Благодаря. А сега трябва да вървим. Утре ще ставам рано.

Първият нощен клуб, в който попаднаха, беше пълен предимно с американска клиентела. В дъното, върху нисък подиум имаше уредба, където облечен в прилепнала тениска младеж пускаше записи и обявяваше предстоящото парче в съпровод от мигащи цветни светлини. Поръчаха си към питиетата и нещо за хапване. Джоунъс се надяваше да забележи нечия реакция поради удивителната си прилика с Джери.

— Луис каза, че често са идвали тук, защото Джери обичал да слуша американската музика.

Лиз опита от лютото ястие и се огледа наоколо. Не би си избрала доброволно това заведение да прекара вечерта. Масите бяха нагъчкани лакът до лакът, а музиката бе надута до грохот. Тълпата обаче изглеждаше добродушна, крещяха в такт с музиката или един на друг. На съседната маса една групичка експериментираше с бутилка текила и купичка лимонови резенчета. И понеже бяха млади грингос, можеше да се предположи, че щяха да се чувстват твърде зле на заранта.

Това определено бе средата на брат му, реши Джоунъс. Шумно, претъпкано, гръмогласно и необуздано, почти до границата на безумието.

— Каза ли ти с кого точно е разговарял Джери?

— С жени — подсмихна се Лиз, докато отхапваше от тънката питка. — Луис беше много впечатлен от способността на Джери да… заинтригува дамите.

— Някоя конкретно?

— Каза, че имало една, но Джери я наричал просто „бебчо“.

— Познат номер — отвърна разсеяно Джоунъс.

— Номер ли?

— Ако ги наричаш всичките „бебчо“, няма да им объркаш имената и да изпаднеш в затруднение.

— Аха.

Тя отпи от виното и откри, че бе леко и приятно на вкус.

— Луис описа ли я как изглежда?

— Каза само, че била потресаваща — мексиканка, ако това може да ти помогне с нещо. Имала пищна коса и пищни хълбоци. По думите на Луис — добави Лиз при погледа, с който я стрелна Джоунъс. — Каза също, че Джери приказвал на няколко пъти с двама мъже, но винаги той отивал при тях, тъй че Луис не знае за какво са си говорили. Единият бил американец, а другият мексиканец. И тъй като Луис повече го интересували жените, не им обърнал внимание. Ала спомена, че Джери кръстосвал баровете, докато не ги открие, а после обикновено заявявал, че вечерта е минала върховно.