Нора Робъртс - Черна роза

Все още готов за кавга, почука на вратата на Мич.

Донякъде се надяваше да го завари с друга жена. Тогава щеше да даде воля на напиращия гняв и да разбие носа му.

Мич отвори, но беше сам. Ако не се броеше звукът на телевизора, по който вървеше баскетболен мач.

— Здравей. Как си? Заповядай — покани го той.

— Искам да говоря с теб.

— Добре. Почакай — Вниманието на Мич отново бе привлечено от огромния телевизионен екран, монтиран на стената. — Остава по-малко от минута до края на полувремето. Губим с две точки. По дяволите! Скапана телевизия.

Харпър, неволно погълнат от играта, извика, когато номер осем отне топката от противниковия отбор и с изключителна грация я изстреля към коша.

— Три! Три точки. — Мич приятелски го перна по рамото. — Ето го и последния съдийски сигнал. Искаш ли нещо за пиене?

— Не бих отказал една бира.

— Нямам, съжалявам. Кока-кола?

— Става, благодаря — Харпър пъхна ръце в джобовете си, щом остана сам в стаята. Разгледа я и вдигна вежди при вида на няколко метални диска, висящи на червени панделки. — Страхотен телевизор — каза той, когато Мич се върна с кутии кока-кола.

— Най-голямата ми гордост и радост след сина ми. Седни.

— Ще карам направо. Докъде ще стигнат отношенията ви с майка ми?

Мич седна и го изгледа изпитателно.

— Не мога да ти отговоря, защото до голяма степен това зависи от нея и нейните желания. Очевидно, тъй като не съм нито глух, нито сляп или мъртъв, я намирам за много привлекателна. Възхищавам й се за това, което е постигнала, и компанията й ми е приятна.

— Ако интересът ти към нея има нещо общо с парите или общественото й положение, още сега ще те принудя да се откажеш.

Със забележително спокойствие Мич взе дистанционното управление, натисна бутона за изключване на звука и го остави.

— Прозвуча много грозно.

— Неотдавна тя преживя нещо наистина грозно.

— Затова няма да те изритам от дома си. Заради тези обстоятелства. — Мич положи усилие да преглътне обидата и да прояви търпение. — Майка ти не се нуждае от пари и обществено положение, за да бъде привлекателна. Тя е една от най-красивите и очарователни жени, които съм срещал. Изпитвам нещо към нея и вярвам, че чувствата ми са споделени. Надявам се тези чувства да се задълбочат.

— Първият ти брак се е провалил.

— Да. По моя вина. — Мич завъртя кутията в ръката си. — В хладилника ми няма бира, защото от четиринадесет години насам вече не пия алкохол. Бях алкохолик и провалих първия си брак. Разказах за това на майка ти с повече подробности, отколкото бих споделил с теб. Защото смятах, че трябва да го знае, преди да направим първите крачки към нещо, което се надявам да прерасне в трайна връзка.

— Извинявай, че те обидих.

— Не си ме обидил. Но малко ме ядоса.

— Не съжалявам за това. Става дума за майка ми, а ти нямаш представа какво преживя тя. Все още носи последиците.

— Какво искаш да кажеш, как така все още?

— Тази вечер разбра, че онзи тип си е извадил кредитна карта на нейно име… засега не може да го докаже, но със сигурност е бил той. Натрупал е дълг, за да й създаде главоболия, докато тя я закрие и се погрижи за правните подробности… и беше принудена да каже на всички ни.

Мич остави питието си, стана и закрачи в кръг из стаята. Струящият от него гняв вдъхна спокойствие на Харпър.

— Хрумна ми да го намеря и да го пребия.

— Идвам с теб.

Свитият на топка стомах на Харпър се отпусна. Това бе реакцията, с която един мъж можеше да спечели уважението му.

— Дейвид ме убеди да не го правя. Дейвид и Стела. Мама няма да го одобри за нищо на света. Това е едно от нещата, които смята за… недостойни. Ако го бях сторил, щяха за тръгнат клюки. Затова реших, вместо при него, да дойда при теб, за да излея яростта си.

— Изпълни ли мисията си?

— Струва ми се, че да.

— Това е добре. — Мич прокара пръсти през косите си. — Добре ли е тя? Как го приема?

— Както всичко. Веднага предприе стъпки, за да се справи с положението. Но е изнервена. Тревожи се, че той може да скрои номер на мен или братята ми. И се срамува. Подобни неща я карат да се чувства неловко.

Изражението на Мич стана мрачно.

— Той го знае, нали? Това е била целта му, не толкова да се поглези за нейна сметка с фалшивата кредитна карта.

— Именно. Досетлив си. Затова искам да знаеш, че ако я нараниш — по какъвто и да е начин, — ще си платиш. Струва ми се честно да те предупредя.

— Добре. — Мич се върна на креслото си. — Нека те осведомя как стоят нещата, за да бъдем наясно. На четирийсет и осем години съм и печеля добре. Не живея нито в разкош нито в лишения. Обичам работата си, добър съм в нея и за свой късмет, изкарвам достатъчно, за да покривам разходите си и да си осигурявам прилично съществуване. — Побутна пакета чипс на масата към Харпър. — Бившата ми жена и вторият й съпруг са свестни хора и с общи усилия, почти липсващи от моя страна през първите шест години, отгледахме страхотен син, с когото се гордея. След развода си имах две сериозни връзки и няколко кратки. Харесвам майка ти, уважавам я за това, което е постигнала, и нямам никакво намерение да й причиня болка или страдание. Ако го направя, самата тя би ми го върнала тъпкало и без твоята намеса. — Замълча за миг и отпи глътка. — Има ли още нещо, което искаш да знаеш.