Нора Робъртс - Черна роза

— Обикновено деловите срещи не завършват с дълга, страстна целувка… поне аз не съм имала този късмет от доста време насам.

— Целувка? Какво…

— Не съм ги шпионирала — припряно заговори Хейли. — Просто една вечер, докато приспивах Лили, случайно погледнах през прозореца и го видях да я изпраща. Е, донякъде проявих любопитство, защото чух колата и тогава надникнах. Ако целувката, на която станах свидетел, означава нещо, то двамата ходят сериозно.

Харпър стовари саксията на масата.

— Господи!

Хейли примигна.

— Харпър, не можеш да имаш нещо против майка ти да се среща с мъж. Би било глупаво.

— Последния път, когато имаше подобна връзка, накрая се оказа омъжена за кучи син.

— Допуснала е грешка — разпалено отвърна Хейли. — Мич не е като онова копеле Брайс Кларк.

— Откъде да знаем?

— Просто знаем.

— Не е достатъчно убедително.

— Определено не е недостоен за нея.

— Не съм казал това. Казах…

— Не бива да си враждебно настроен към него само защото не е богат и във вените му не тече синята кръв на семейство Харпър. — Хейли го смушка в гърдите. — Засрами се, говориш като сноб.

— Не съм казал нищо подобно, не се дръж като глупачка.

— Не ме наричай глупачка.

— Не съм те нарекъл глупачка. Господи!

— Точно сега нямам желание да разговарям с теб.

Тя се завъртя на пети и тръгна към вратата с гневна походка.

— Аз също не желая да разговарям с теб — извика той зад гърба й. Веднага се упрекна, но не можа да се отърси от тревожните си мисли, докато товареше касетките и буташе количката.

Настроен за кавга, потърси майка си. Откри я в градината, където наглеждаше парниците и розите, на които той бе поставил присадки по-рано през сезона.

Беше с тъмносин анорак, ръкавици без пръсти и ботуши, толкова стари и изтъркани, че цветът им вече не личеше. Приличаше по-скоро на извадена от музея, отколкото на неговата майка.

— Намери ли те Хейли? — извика тя.

— Да. Стоката е откарана.

— Знаеш ли, не е зле да направя още една оранжерия за разсаждане и да отглеждам палми. Скъпи, не мога да ти опиша колко се вълнувам за новите ти дръвчета. Клиентите много ще ги харесат. Мисля да взема една нектарина и една праскова за себе си. — Огледа фиданките, които синът й бе ашладисал и прикрепил с ветрилообразно поставени колчета. — Добра работа, Харпър, а онази круша там…

— Мамо, спиш ли с Мич Карнеги?

— Какво? — Изведнъж се обърна с лице към него и доволната й усмивка застина, а гордостта, която проблясваше в очите й, изчезна. — Какво ме попита?

— Чу ме. Искам отговор.

— И защо да отговарям на въпрос, който не е твоя работа?

— Искам да знам колко сериозни са отношенията ви. Имам право.

— Определено нямаш.

— Мълчах си за Кларк и това се оказа грешка. Няма да я повторя. Загрижен съм за теб, независимо дали ти харесва или не. Затова, ако ти не ми кажеш, ще попитам него.

— Няма да правиш нищо подобно, Харпър. — Роз се отдалечи на няколко крачки и застана с гръб към него. Познаваше я добре и беше сигурен, че тя полага усилия да потисне гнева си. И двамата имаха избухлив темперамент, който трябваше да овладяват. — Кога за последен път съм те питала с кое момиче излизаш или спиш?

— Кога за последен път съм се оженил за златотърсачка?

Роз се обърна рязко, а напиращият гняв гореше в очите й.

— Не ми натяквай за това! Няма да търпя!

— Не искам да ти натяквам. Колкото и да ми се сърдиш, докато съм наблизо, няма да допусна отново да те нарани някой. Какво знаем за него? Струва ми се, че вече прекрачва границата, като започва интимни отношения с клиентка.

— Много си проницателен в някои отношения — въздъхна дълбоко тя, — но нека те попитам нещо. Помниш ли някога да съм допуснала една и съща грешка два пъти?

— Не, поне досега.

— Вярата ти в мен е трогателна. — Роз свали едната ръкавица и я изтупа в крачола си. — Слушай какво ще ти кажа. Той е интересен и привлекателен мъж, с когото прекарах няколко приятни вечери. Има силна връзка със сина си, основана на взаимна обич, и тъй като самата аз се гордея със същото, печели симпатиите ми. Разведен е и поддържа добри отношения с майката на сина си и втория й съпруг. Това невинаги е лесно. Не е сторил нищо непочтено, дори според твоите високи стандарти.

— Високи са, щом става дума за теб.

— О, Харпър! Не съм прекалено взискателна.

— Кой иска да бъдеш? Желая само сигурността и щастието ти.

— Скъпи! — Роз пристъпи към него, обхвана лицето му с длани и леко раздвижи главата му. — Това би трябвало да е моя реплика. Ако положа тържествена клетва пред теб, че съм извлякла поука от грешката си с Брайс, ще се успокоиш ли?