Нора Робъртс - Черна роза

— Харпър, моля те, недей.

Когато направи крачка встрани, за да препречи пътя му, Харпър отмести поглед от Брайс към нея.

— Да приключим веднъж завинаги.

— Аз ще се погрижа. Остави ме да се справя сама. — Роз потърка рамото му и усети, че мускулите му треперят. — Моля те!

— Не сама.

— Само две минути. — Целуна сина си по бузата и прошепна в ухото му: — Той иска да стане скандал. Няма да му доставя това удоволствие. Две минути, скъпи. — Обърна се. — Манди, да поизлезем на чист въздух, а?

Тя хвана другата жена под ръка.

Брайс не се предаде.

— Много подло от твоя страна, Розалинд. Ставаш за срам пред гостите си. Надявах се поне да бъдем учтиви.

— Тогава надеждите ти са разбити.

Забеляза промяната в изражението му, когато надникна над рамото й. Проследи погледа му и видя Мич да застава до Харпър, а Лоугън и Дейвид да се придвижват към фоайето. Лицата им определено бяха далеч по-малко приветливи от нейното.

— Кой е негодникът? — Въпросът на Мич бе почти прошепнат, но достигна до нея, както и отговорът на Харпър:

— Брайс Кларк. Боклукът, който майка ми изхвърли оттук преди няколко години.

Роз придърпа Манди навън. Брайс беше идиот, който с радост би влязъл в схватка с Харпър пред гостите. Но не би дръзнал да предизвика четирима силни и разгневени мъже дори заради удоволствието да я злепостави в собствения й дом.

Убеди се в това, когато той сковано излезе през вратата зад нея. Роз я затвори.

— Манди, това е бившият ми съпруг. Онзи, когото заварих в спалнята по време на подобно тържество, с ръце върху голите гърди на обща позната.

— Това е долна лъжа. Не е имало нищо…

Роз рязко извърна глава.

— Можеш да разкажеш на Манди своята версия, когато не стоиш на прага ми. Не си добре дошъл тук. И никога няма да бъдеш. Ако отново влезеш в имота ми, ще повикам полицията и ще бъдеш арестуван за незаконно проникване в чужда собственост. Можеш да заложиш жалкия си измамнически задник, че ще те осъдя. А сега ти давам точно една минута да се качиш в колата си и да изчезнеш. — Обърна се и се усмихна на ужасената млада жена. — Манди, ти можеш да останеш, разбира се. Ще се погрижа някой да те изпрати, ако желаеш.

— Мисля… мисля, че трябва да тръгвам.

— Е, добре тогава. Ще се видим на сбирката в понеделник. Весела Коледа. — Отдръпна се назад, но не отвори вратата. После отново се обърна към Брайс: — Мисля, че ти остават около четиридесет секунди, преди да вляза и да позвъня на полицията.

— Вече всички вътре знаят каква си — извика той и повлече Манди към колата си.

— Сигурна съм, че знаят.

Роз изчака, докато запали и потегли с бясна скорост.

Едва тогава сложи ръка на свития си стомах и стисна клепачи, за да овладее напиращия гняв и да преглътне срама.

Два пъти си пое дълбоко дъх, вдигна глава и се върна във фоайето.

Усмихна се чаровно и подаде ръка на Харпър.

— Е — каза тя и леко стисна пръстите му, докато оглеждаше любопитните лица, — чувствам нужда да пийна нещо.

Тържеството свърши и гостите си тръгнаха, но Роз все още не можеше да се успокои. Ако се прибереше в спалнята си, щеше само да крачи нервно, да си припомня случката и да се терзае заради личното си унижение.

Вместо това, излезе на терасата с голяма чаша кафе, за да се наслади в уединение на хладната нощ. Седна между включените калорифери, загледа се в примигващите лампички и докато отпиваше, дълбоко се замисли.

Знаеше, че Харпър й е сърдит, защото му бе попречила да изхвърли Брайс от къщата. Типично за млад мъж на неговата възраст, той вярваше, че грубата сила може да реши проблема. Но я обичаше достатъчно, за да обуздае гнева си след молбата й. Поне този път го бе потиснал.

При единствения предишен опит на Брайс да влезе в дома й неканен, Роз се оказа твърде шокирана, за да спре Харпър или Дейвид. Тогава двамата насиниха жалкия му задник, а тя прояви слабост, като си позволи да изпита задоволство, че синът й е дал добър урок на негодника. Но какво бе решил с това?

Брайс бе постигнал своето, както и този път. Бе успял да я разстрои.

Колко дълго трябваше да плаща за една-единствена глупава грешка?

Когато чу вратата зад гърба си да се отваря, Роз се напрегна. Не желаеше да разговаря за грозната сцена с Дейвид или Харпър, не желаеше никой мъж да милва косите й и да я успокоява.

Искаше да поседи и поразмишлява сама…

— Не знам за теб, но аз бих хапнала шоколад.

Изненадана, Роз проследи Стела с поглед, докато слагаше подноса на масата.