Нора Робъртс - Червена лилия

— Знаеш, че за мен е удоволствие. Не преставам да се учудвам колко добре си играят с момчетата. — Стела докосна ръката й. — Как се чувстваш?

— Малко замаяна, но ще се оправя. Знаеш ли за какво е това съвещание?

— Нямам и най-малка представа. Седни. Изглеждаш изтощена.

Хейли я послуша и се усмихна широко.

— Започваш да добиваш южняшки акцент. Личи си, че си янки, но промяната се усеща. Звучи сладко.

— Изглежда, средата ми оказва влияние.

Все още разтревожена заради бледото лице на Хейли, Стела приседна на страничната облегалка на креслото.

— Докога ще ни държиш в напрежение? — промърмори Лоугън и Мич застана до масата на подиума.

„Като университетски професор е“, помисли си Хейли. Беше забравила, че наистина е изнасял лекции.

— Както знаете, от няколко месеца поддържам връзка с наследница на главната домашна помощница, работила тук по времето на Реджиналд и Беатрис Харпър.

— Адвокатката от Бостън — вметна Харпър и остави Лили с камиончето на пода.

Мич кимна.

— Събудих интереса й и колкото повече търси информация, с колкото повече хора разговаря, толкова по-голямо е желанието й да разкрием цялата истина.

— Освен това Мич е започнал да съставя родословното й дърво. Безплатно — добави Роз.

— Услуга за услуга — каза той. — Част от сведенията, които тя събра, ни бяха нужни. Досега не бе успяла да открие много, което да ни бъде от полза, но днес направи голям удар. Ето едно писмо, написано от въпросната домашна помощница. Вероника — жената, с която контактувам, попаднала на цял кашон с писма на тавана на една от пралелите си. Не е зле да прегледаме всичките. Но днес е намерила това, написано от Мери Хейвърс до нейна братовчедка. Датата е дванайсети януари 1893-а.

— Няколко месеца след раждането на бебето — изтъкна Хейли.

— Точно така. Става дума главно за семейни дела или случки от ежедневието, за които е било нормално хората да си разказват в писма, поне в онази епоха. Но в най-съществената част… — Той повдигна листовете. — Вероника ми изпрати копие по факса, ще прочета само основното.

— Мамо! — захленчи Люк. — Гевин прави онази гадна физиономия.

— Не сега, Гевин! Извинете ме — обърна се Стела към останалите възрастни. Дълбоко си пое дъх и твърдо реши да не обръща внимание на тихата размяна на обиди зад гърба си. — Продължавай.

— Почакай само минута.

Лоугън приклекна до момчетата да си поговори с тях. Прозвуча смях, след който децата радостно скочиха.

— Ще излезем да си поиграем с Лили — заяви Гевин и изпъчи гърди. — Хайде, Лили, искаш ли навън?

Притискайки камиончето, момиченцето изостави Харпър и хвана ръката на Гевин. Лоугън затвори вратата след тях.

— После ще ги заведем да хапнат сладолед — каза той на Стела, докато се връщаше на мястото си.

— Подкупваш ги. Добра тактика. Извинявай, Мич.

— Няма проблем. Ето какво е написала Мери Хейвърс до братовчедка си Люсил.

Мич се облегна с гръб на ръба на масата, намести очилата си и зачете:

— „Не е редно да пиша за това, но чувствата и мислите ми са много объркани. Миналото лято ти съобщих за раждането на малкия син на работодателите ми. Прекрасно дете е младият господар Реджиналд, толкова е сладко! Бавачката, която господин Харпър нае, е много способна, изглежда грижовна и истински привързана към момченцето. Доколкото знам, господарката никога не е влизала в детската стая. Бавачката докладва само на господин Харпър. Ала на долния етаж Алис, бавачката, често става бъбрива, както всички момичета. Неведнъж съм я чувала да казва, че господарката не влиза дори да погледне детето. Нито веднъж не била го прегърнала“.

— Безчувствена кучка! — тихо каза Роз. — Радвам се, че не е моя истинска прабаба. Предпочитам луди, отколкото жестоки роднини. Извинявай, Мичъл, не биваше да те прекъсвам.

— Всичко е наред. Вече прочетох писмото няколко пъти и съм съгласен с теб. Мери Хейвърс продължава: „Не е моя работа да критикувам, разбира се. Но ми се струва неестествено една майка да не проявява интерес към собственото си дете, особено към дългоочаквания син в това семейство. Не бих нарекла господарката любяща майка, но все пак следи ежедневните занимания на дъщерите си. Не помня колко бавачки и гувернантки е сменила през последните няколко години. Госпожа Харпър е много взискателна, а нито веднъж не е инструктирала Алис какво очаква от нея във връзка с младия господар Реджиналд. Казвам ти това, Люси, защото, както и двете знаем, онези, които живеят на горните етажи на къщата, рядко се интересуват какво става в домакинството, освен ако не възникне проблем. Но подозирам, че тук има нещо обезпокояващо, и трябва да споделя мислите и страховете си с някого“.