Нора Робъртс - Водопад в пустинята

Лампата в коридора още светеше, така че тя го виждаше, стройната му фигура, твърдите му мускули. И очите му. Виждаше очите му, докато отново протягаше устни към неговите. Бяха толкова тъмни, толкова изцяло насочени към нейните.

Чувстваше нещо различно, ала не можеше да го разбере. В един момент Коуди бе нетърпелив, почти груб. В следващия момент я прегръщаше и целуваше, сякаш бе нещо скъпоценно и чупливо. Както и да я вземаха ръцете му, колкото и настойчиви да бяха устните му, Абра бе негова. Страстта се преплиташе толкова тясно с чувствата, че тя не можеше да отдели желанието от любовта. Нямаше и нужда.

Когато той я изпълни, Абра намери и двете.

По-късно, много по-късно, тя се събуди, смутена от някакъв звук или от някакъв сън. Прошепна, протегна ръка… И откри, че го няма.

— Коуди?

— Тук съм.

Сега го видя, застанал до прозореца. Червеното пламъче на цигарата му светеше в тъмното.

— Какво има?

— Нищо. Не мога да заспя.

Абра седна в леглото и отметна косите от лицето си. Завивките се смъкнаха до кръста й.

— Можеш да се върнеш в леглото. Няма нужда да спим.

Коуди се засмя и загаси цигарата си.

— Никога не съм предполагал, че ще намеря жена, която да ме издържи.

Тя хвърли по него една възглавница.

— Това комплимент ли трябваше да бъде?

— Просто наблюдение. — Той дойде и приседна на ръба на леглото. — Ти си най-добрата, Червенокоске. — Не говореше за секс. Абра го разбра и се опита да намери какво да каже.

— Радвам се, че мислиш така. — Очите й се приспособиха към тъмнината и тя се намръщи: — Ти си облечен.

— Гласях се да отида да се поразходя с колата. Не знаех дали да те събудя, или не.

— Разбира се, че трябваше да ме събудиш. Къде щеше да ходиш?

Коуди поклати глава — внимателно, сякаш сега преценяваше.

— Трябва да го видя, Абра. След това може би ще успея за няколко часа да го изхвърля от главата си.

Пръстите й се вплетоха в неговите.

— Ще дойда с теб.

— Не е нужно. Късно е… По-скоро рано.

— Искам да дойда. Ще ме изчакаш ли?

— Разбира се.

Той поднесе ръката й към устните си. — Благодаря.

Въздухът бе чист и толкова прозрачен, че спираше дъха. Небето над главите им бе като тъмно, спокойно море, пронизано от звезди. Нямаше движение, само дългата лента на шосето, обградена отначало от къщи и магазини, а после от нищо, освен километри пустиня. Прозорците бяха спуснати, моторът тихо бръмчеше и Абра чуваше самотния вик на койота.

— Никога не съм карала тук по това време на нощта. — Тя се обърна да погледне през прозореца към далечните хълмове, които се виждаха само като тъмни сенки. — Толкова е спокойно. Кара те да си мислиш.

— Какво да си мислиш?

— Че е било толкова спокойно, просто толкова спокойно векове наред. Мисля, че ако го направим както трябва, още векове ще бъде толкова спокойно.

— Хората в нашата професия би трябвало да виждат един неразработен терен и веднага да си представят как може да бъде използван.

Абра се понамръщи и се разрови в чантата си, за да намери панделка или ластик, с който да завърже косата си.

— Ти виждаш ли го?

Коуди за момент не отговори, наслаждавайки се на карането, на тишината, на компанията.

— Има места по междущатския канал, който свързва двата бряга, където храстите са толкова гъсти, че не можеш да видиш на повече от две педи. Не е тихо, защото е пълно с живот, както е пълно с листа. Плавателният канал е приносът на човека, но някои неща ще останат такива, каквито са били винаги.

Тя отново се усмихна и прибра косата си в конска опашка.

— Харесвам те, Джонсън.

— Благодаря, Уилсън. И аз те харесвам. — Той опря ръка на облегалката на седалката, за да си поиграе с краищата на косата й. — Преди време каза нещо в смисъл, че строежът на Барлоу ще е последният ти с Торнуей.

— Да. Отдавна мисля за това. След като Тим пое нещата, реших, че е време не само да мисля, а и да направя нещо. Иска ми се… — Ала нямаше полза да й се иска вече да бе прекратила връзките си с фирмата.

Тъй като я разбираше, Коуди разтри врата й, за да облекчи напрежението.

— Имаш ли друго предложение?

— Не. Всъщност не съм обявила, че напускам, но и не търся други предложения. — Страхуваше се, че той ще я помисли за глупава, затова започна да се мъчи с настройката на радиото. Разнесе се музика, ясна и чиста като въздуха. — Ще работя на свободна практика, може би ще започна свой собствен частен бизнес. Малък. — Спря радиото и му хвърли един поглед. — От известно време спестявам, за да имам за първоначалния труден период.