Нора Робъртс - Времената се менят

— От Международните космически сили.

— Така. И корабът му се е разбил в гората, след като се върнал назад във времето поради това, че попаднал в черна дупка.

Надяваше се, че когато сестра й го чуе от устата на друг човек, по-лесно щеше да излезе да маниакалното си състояние. Но Либи само кимна.

— Точно така.

— Добре. — Съни реши да опита отново. — А Джейкъб, използвайки по-точни методи, е минал по същия път, за да се види с брат си.

— Той иска да го върне у дома. Усещам го по погледа му.

Нещастното изражение на Либи накара Съни да протегне към нея ръка, за да я успокои.

— Кал те обича. Каквото и да направи или не направи Джей Ти, това няма да се промени.

— Така е но… Съни, нима не разбираш? Джейкъб не се е появил току-така. Работил е упорито месеци, дори години, за да намери начин да осъществи това пътуване. А когато някой е обладан от подобна идея…

— Добре — прекъсна я сестра й. — Да приемем, че не се е появил случайно. Поради някаква неясна за мен причина той е вбесен от това, че Кал се е оженил за теб и е останал да живее в Орегон.

— Не просто в Орегон — рязко възрази Либи. — А в Орегон през двайсети век.

— А сега карай по-бавно, скъпа. Разбирам, че си разстроена, но…

— Разстроена! — отново я прекъсна Либи. — Не можеш да си представиш колко си права — наистина съм разстроена. Този човек е изминал двеста години назад във времето и няма да иска да се върне без Кал.

Окончателно объркана, Съни се тръшна на леглото.

— Либи, трябва да се стегнеш. Нали ти беше разумната сестра? Разбери най-после, че това са пълни глупости.

— Добре. — Сестра й реши да смени тактиката. — Можеш ли да се закълнеш, обаче честно, че не си забелязала нищо странно у Джей Ти? — Вдигна ръка, преди Съни да отговори. — Не ти ли се струваше, че не е само ексцентричен чудак, а направо странен?

— Ами, аз…

— Аха, видя ли? — Като прие колебанието на сестра си за положителен отговор, Либи упорито продължи. — И как е пристигнал тук, според теб?

— Какво искаш да кажеш?

— Питам, с кола ли е дошъл? Наоколо не видях никаква кола.

— Не, не е дошъл с кола. Или поне… — Ръцете й внезапно се овлажниха и Съни ги изтри в джинсите си. — Появи се пеш от гората.

— Пеш от гората? — мрачно повтори Либи. — Посред зима?

— Либ, съгласна съм, че Джей Ти е малко особен.

— И непрекъснато се учудва при вида на най-обикновени предмети?

Съни си спомни за кухненската мивка.

— Да, всъщност има нещо подобно.

— А и не винаги разбира някои жаргонни изрази и думички.

— Да, случвало се е, но… Либи, не можем да го обявим за извънземен само защото понякога се държи малко странно и не винаги е в час с жаргона.

— Не за извънземен — търпеливо я поправи сестра й. — Той е човек като нас. Само че от двайсет и трети век.

— О, и това обяснява всичко, така ли?

— Има и по-прост начин да те убедя. — Либи стана и я хвана за ръката. — Каквото и да се случи между нас двамата с Кал, ние ще го преживеем заедно. Ада ти трябва да узнаеш цялата истина. Имаш право да знаеш с кого си се захванала.

Съни само кимна. Не посмя да възрази, защото това, което й казваше сестра й, все повече започваше да прилича на ужасяваща истина. А тя се страхуваше от нея, и то много.

С уверени движения Либи извади от чекмеджето на бюрото нещо като ръчен часовник. Пред смаяния поглед на Съни тя го прикрепи към компютъра. Включи го и кимна:

— Ела да видиш нещо.

Съни предпазливо се приближи.

— Какво е това?

— Ръчното устройство на Кал. Компютър. „Започвам работа.“

При звука на механичния глас Съни отскочи назад и събори стола на земята.

— Как го направи?

— Съчетание на технологии от двадесети и двадесет и трети век.

— Но… Но… Но…

— Още нищо не си видяла — предупреди я Либи и отново погледна към екрана на монитора. — Компютър, искам информация за Джейкъб Хорнблоуър.

„Хорнблоуър, Джейкъб. Роден на 12 юни, 2224 година. Астрофизик, в настоящия момент ръководител на секция по астрофизика в научната лаборатория «Дърнам», Филаделфия. Завършил с пълно отличие Принстънския университет през 2242, след две години защитава научна степен по право. Образователна степен — най-висока. Защитава докторат по астрофизика в «О’Баниън» през 2248. Член на Междугалактичната лига по софтбол с № 2247–49. Питчър. ЕРА 1.28.“

Съни истерично се изсмя.

— Стоп!

Компютърът веднага замлъкна. Тя отстъпи назад на омекналите си крака и се блъсна в леглото.

— Значи е вярно?

— Да. Поеми си дълбоко дъх — посъветва я Либи. — Имаш нужда от известно време, докато го асимилираш.