Нора Робъртс - Въпрос на избор

— Сержант?

Слейд се завъртя на пети и улови доктора за реверите на престилката.

— Джес? Как е? Искам веднага да я видя. Може ли да я прибера у дома?

Отдавна свикнал да се оправя с изнервени съпрузи, родители и любовници, докторът заговори спокойно, без да си дава труд да се освободи от ръцете му.

— Събуди се — съобщи лаконично. — Защо не седнете?

— Защо? — улови го още по-здраво Слейд.

Защото съм на крака от осем сутринта. — Въздъхна и реши, че е по-добре да се справи с този случай прав. — Мис Уинзлоу е добре, доколкото може да се очаква.

— Какво означава това, по дяволите?

— Точно това, което казах — невъзмутимо отвърна докторът. — Оказали сте й много добра първа помощ. Що се отнася до втория ви въпрос, можете да я видите след минутка и не, не можете да я вземете у дома. Има ли семейство?

Слейд почувства как кръвта се отдръпва от лицето му.

— Семейство? Какво имате предвид? Раната не беше толкова опасна, куршумът беше преминал през месото. Доведох я само след половин час.

— Много добре сте постъпили — каза му докторът. — Просто искам да я задържа няколко дни под наблюдение. Искам да знам, на кого да съобщя.

— Наблюдение? — През ума му преминаха ужасяващи картини. — Какво й има?

— Казано на обикновен език — изтощение и шок. Желаете ли по-сложни медицински обяснения?

Слейд само поклати глава, пусна го и се извърна.

— Не — прокара ръка по лицето си. — Значи това е всичко? Ще се оправи?

— С почивка и грижи. Е, има ли семейство?

— Няма никой. — Като нямаше какво да прави с ръцете си, Слейд ги пъхна в джобовете. Обзе го усещане за пълна безпомощност, което изсмука силата, породена от напрежението и гнева. — Аз ще поема отговорността.

— Знам, че това е работа на полицията, сержант, но каква точно е връзката ви с мис Уинзлоу?

Слейд се изсмя късо.

— Бавачка — отвърна кисело. — Аз ще поема отговорността — повтори малко по-енергично. — Обадете се на комисар Додсън, в Ню Йорк. Той ще го потвърди. — Извърна се и изгледа доктора с решителен вид. — Сега искам да я видя. Веднага.

Джесика се взираше във вратата, когато Слейд я отвори. Устните й се извиха леко.

— Знаех си, че ще намериш начин да минеш покрай пазачите. Можеш ли да ме измъкнеш от това място?

Той се приближи до нея, все така с ръце в джобовете. Беше бяла, също като чаршафите, на които лежеше. Само очите й бяха като цветни петна. Помисли си за първия ден, когато я видя — жизнена и забързана. Изпълни го чувство за огромна вина и ръцете му в джобовете се свиха в юмруци.

— Как се чувстваш?

— Казах на доктора, че се чувствам все едно, че са ме простреляли — докосна предпазливо превързаната си ръка. — Всъщност се чувствам, сякаш съм изпила половин дузина мартинита и после съм паднала от висока скала. — Въздъхна и за миг притвори очи. — Няма да ме измъкнеш оттук, нали?

— Не.

— Така си и помислих. — Примирено отново отвори очи и се вгледа в синята пластмасова кана. — Слейд, излъгах за диамантите. Пъхнах ги под седалката на колата. Намира се насред пътя към магазина. Забравих да заредя. — Сега вече го погледна. — Дори не е заключена. И освен това… — Джесика навлажни устните си, понеже той продължаваше да мълчи. — Дадох пари на Майкъл, за да избяга. Това се нарича съучастничество или нещо такова, нали? Предполагам, че ще имам неприятности.

— Ще се погрижа за това.

Дори през замъгленото си съзнание тя остана изненадана.

— Няма ли да ми се разкрещиш?

— Не.

Джесика се засмя, като се бореше да задържи очите си отворени.

— Ще трябва по-често да се оставям да ме прострелват. — Протегна ръка, без да забележи колебанието му да я поеме. — Дейвид не е бил замесен. Майкъл ми каза всичко. Дейвид е нямал представа какво се върши.

— Знам.

— Изглежда, съм била наполовина права — промърмори тя.

— Джес… — Усещаше ръката й толкова крехка. — Съжалявам!

— За какво? — Джесика установи, че й е нужно голямо, твърде голямо усилие, за да държи очите си отворени. Светът ставаше мек и неясен, когато ги затвореше. Стори й се, че почувства пръстите му да се преплитат в нейните, но не можеше да е сигурна. — Нищо не си направил.

— Да — сведе поглед към ръката й Слейд. Вече беше напълно безжизнена, трябваше само да я пусне, за да падне върху леглото. — Именно за това съжалявам.

— Сега вече всичко приключи, нали, Слейд?

Преди да успее да отговори, дишането й стана дълбоко и равномерно.

— Сега вече всичко приключи, Джес. — Наведе се и притисна устни в нейните, после се отдалечи.