Нора Робъртс - Въпрос на избор

— Те не са у него — бързо изрече Джесика и сграбчи ръката на Чеймбърс, която отново я задуши.

— Не са? — Думите прозвучаха тихо и любезно. Слейд се накани да се хвърли напред, но Чеймбърс го изгледа предупредително. — И къде са?

Джесика преглътна мъчително, напрягайки слух да чуе воя на сирените. Защо още не идват!

— Ще ви покажа. — Може би ще успее да се спазари за кивота на Слейд. Ако го запази жив, а след това изведе Чеймбърс от магазина, поне за малко…

— О, не, няма да стане — отново засили натиска си той. Кажете ми!

— Не! — изшептя Джесика. — Ще ви заведа.

Без да продума, Чеймбърс свали пистолета от слепоочието й и го насочи към Слейд.

— Не, недейте! У дома са — трескаво извика тя. — Имам сейф в стената на салона. Не стреляйте по него, моля ви! Ще ви кажа комбинацията. Трийсет и пет надясно, дванайсет наляво, пет надясно и двайсет и три наляво. Всичките са там, не позволих на Майкъл да ги вземе.

— Правилно — отвърна Чеймбърс. — И достоверно. Обичам ви, скъпа, така че ви съветвам да си затворите очите. Когато дойде вашият ред, обещавам да го направя колкото е възможно по-безболезнено.

В мига, в който Слейд се хвърли, Джесика инстинктивно извика.

— Не! — Използвайки цялата си тежест и адреналина на страха, тя се стовари върху ръката, която държеше оръжието. Чу изстрела да отеква в главата й, докато политаше, после грубо бе отблъсната встрани.

Джесика се строполи на пода. При допира с дъските усети болка в рамото и метален вкус на кръв в устата си, докато се опитваше да се изправи. Когато отметна косата от очите си, видя как Слейд забива юмрук в лицето на Чеймбърс. Докато се свличаше на пода, едрият мъж сякаш се разпадаше на съставните си части.

Толкова бързо, помисли си замаяно. Всичко приключи толкова бързо. В един миг и двамата бяха на ръба между живота и смъртта, а в следващия всичко беше свършило. Никога повече няма да е сигурна за живота си — нито за миг. Подпря се уморено на някакъв скрин.

— Слейд…

— Донеси ми въже или някаква връзка от задната стая, глупачка такава!

Джесика притисна пръсти между веждите си и задуши нервния кикот. Какъв романтичен завършек, каза си, докато се препъваше слепешком към склада. Опита се да проясни мъглата, която се спускаше над очите й, и успя да открие някаква връзка от опаковка. За момент остана загледана в нея, без да може да си спомни за какво й е необходима.

— Ще побързаш ли! — извика й Слейд.

Реагира автоматично и изпълни нареждането му. Десет и петнайсет, отбеляза, докато минаваше край часовника. Как е възможно да е едва десет и петнайсет? Възможно ли е човек да стигне толкова близо до смъртта и после да се спаси само за някакви си десет минути? Слейд издърпа връзката от ръката й, без да погледне нагоре.

— Дявол да те вземе, Джес, най-голямата глупост, която можеше да направиш! Какво, по дяволите, си въобразяваше, като нахлу по този начин? Знаеш, че ти беше казано да не напускаш къщата. — Слейд изля порой ругатни, докато продължаваше да завързва изпадналия в безсъзнание Чеймбърс.

— Майкъл ми каза в десет часа — тихо изрече тя, — и си помислих…

— Ако въобще имаше малко ум в главата си, щеше да си стоиш у дома, както ти беше наредено. Какво си представяше, че ще можеш да направиш, като дотърчиш тук? По дяволите, беше ми в ръчичките, преди да връхлетиш през вратата. Но и това не ти стигаше! — Затегна възлите, после я побутна пътьом и се насочи към телефона. — След това пък взе, че се хвърли върху пистолета! — Рязко издърпа слушалката и започна да набира номера. — Можеше да те простреля.

— Да. — Джесика се взираше с нямо изумление в избилите по ръкава й петна. — Мисля, че ме е прострелял.

— Какво? — Извърна се гневно, после изпусна слушалката от внезапно безжизнените си пръсти. — О, Господи! — С две крачки се озова до нея и откъсна ръкава на пуловера й от шева. — Джес, ти си ранена!

Свъсила съсредоточено вежди, тя се взря в раната.

— Да, наистина — изрече с неестествено спокойния глас на пиян. — Не го чувствам. Трябва ли да ме боли? Има много кръв.

— Млъкни, по дяволите, просто млъкни! — Бързо огледа раната и установи, че куршумът е преминал чисто през плътта. Плътта на Джеси, помисли си той. Стомахът му се сви. Съблече ризата си и я нави като турникет. — Глупава идиотка, имаш късмет, че не е минал през главата ти! — Ръцете му трепереха и затова се забави с възела.

— Беше съвсем малък пистолет — продума тя.

Той я изгледа свирепо. Забеляза, че очите й бяха замъглени.