Нора Робъртс - Въпрос на избор

— Аз нямам такъв проблем. Рипън е в моргата. — Понеже Чеймбърс само го изгледа с любезно учудване, Слейд продължи: — Или не помниш имената на професионалистите, които наемаш?

— Смъртта е риск на професията — отвърна Чеймбърс с елегантно свиване на раменете. Нито за миг не си направи труда да погледне към оръжието, насочено в гърдите му. Знаеше, че истинското оръжие е човекът, и затова гледаше право в очите на Слейд. — Какво ви обеща Майкъл, господин…

— Сержант — поправи го Слейд. — Слейдърман, Нюйоркска полиция, временно прикрепен към ФБР. — Забеляза лекото трепване в погледа на Чеймбърс. — Единствената работа, която имам с Адамс, е кратък… разговор в близкото бъдеще, касаещ Джесика Уинзлоу. — Тази мисъл за момент го изпълни с мрачно задоволство. — Играта приключи, Чеймбърс. От известно време Адамс беше под наблюдение, заедно с още няколко души от екипа ти. Само ти ни липсваше.

— Малко недоглеждане от моя страна — измърмори Чеймбърс и огледа магазина. — Обикновено не се включвам пряко в никоя от доставките. Но пък мис Уинзлоу има толкова прелестен магазин, че не можах да устоя. Жалко! — Отново насочи поглед към Слейд. — Не ми приличате на онези, които биха приели подкуп… дори и щедър.

— Изглежда, добре умееш да преценяваш хората. — Здраво стиснал пистолета, Слейд посегна към телефона върху тезгяха.

Джесика измина последните метри до магазина с раздираща болка в гърдите си. През спуснатите щори виждаше, че вътре свети. Мислите й бяха насочени единствено към Слейд и тя блъсна вратата на пълна скорост.

С неочаквана за пълната му фигура пъргавина Чеймбърс я сграбчи в мига, в който се втурна вътре. Ръцете му се обвиха около врата й. Преди още страхът да проникне до съзнанието й, Джесика усети допир на студена стомана до слепоочието си. Слейд, който се беше хвърлил напред, рязко спря на място.

— Пусни оръжието, сержант. Изглежда, играта все пак още не е съвсем приключила. — Понеже Слейд се поколеба. Чеймбърс едва забележимо се усмихна. — Уверявам ви, че макар пистолетът да е малък, работи много добре. А от такова разстояние… — Деликатно не довърши.

Слейд отправи гневен поглед към изумената Джесика и пусна оръжието си.

— О кей — вдигна празните си ръце. — Пусни я.

Чеймбърс му се усмихна благо.

— О, не мисля така. Струва ми се, че имам нужда от застрахователна полица… за известно време.

— Господин Чеймбърс! — Джесика докосна ръката, която възпрепятстваше дишането й.

— Сержантът не е доволен от появата ви, мис Уинзлоу — любезно изрече той. — Но пък аз съм, и то много. Това, ако мога така да се изразя, доста променя нещата.

Слейд бързо стрелна с очи часовника вдясно от себе си. Според изчисленията му Дейвид всеки момент трябва да се обади на свръзката му. Сега играта се наричаше печелене на време.

— Няма да се налага да стреляш в нея — подхвърли той, — ако продължаваш да я душиш.

— О, извинете. — Чеймбърс разхлаби малко захвата си. Пистолетът остана притиснат към слепоочието й. Зажадняла за въздух, Джесика го пое със стон. — Красиво създание, нали? — обърна се той към Слейд. — Често ми се е искало да бях с двайсетина години по-млад. Такава жена изглежда най-добре в ръцете на мъж, не сте ли съгласен?

— Господин Чеймбърс, какво правите тук по това време? — Беше слаб ход, но най-доброто, за което Джесика успя да се сети. — Пуснете ме и махнете това нещо.

— О, скъпа моя, всички знаем, че не мога да го направя. Макар че бих искал, заради вас — продължи той, докато Джесика също стрелна с поглед часовника.

„С колко ли време разполагаме?“ — трескаво си помисли тя.

— Може да ти е от полза — обади се Слейд. — Ще ти трябва прикритие, за да се измъкнеш.

— Пътищата ми за бягство са… начертани, сержант — усмихна му се той. — Винаги си оставям отворени вратички.

— Едва ли очаквате да се измъкнете, господин Чеймбърс. — Очите на Джесика срещнаха тези на Слейд, после многозначително се преместиха към часовника. — Слейд сигурно ви е казал, че полицията знае всичко.

— Спомена ми. — Потупа я по рамото, като продължаваше здраво да я стиска с ръка. — Бях започнал да изпитвам слабост към вас. Толкова ми беше приятно да водим любезните си разговори, да пием чай. Беше ми мъчно, като си помислех, че това е последната ми доставка, преди да се преместя. О да — обърна се към Слейд, давах си сметка, че полицията е по петите ми, макар да си признавам, че не съм преценил точно колко близо. И макар да изглежда, че диамантите засега са изчезнали, рано или късно ще открия Майкъл.