Нора Робъртс - Сълзите на луната

— Така е. И трябва да добавя, господин Магий, че познавам Ардмор и съм наясно какво му подхожда.

— По този въпрос спор няма, госпожице О’Тул.

Стори й се, че долавя лека шеговитост в тона му и се стегна.

— Защо не ми кажете какво мислите за чертежите ми тогава?

— Заинтригуваха ме. Нужно ми е да се запозная по-подробно, но определено ме заинтригуваха. Галахър не спомена къде сте учили дизайн.

Тя присви очи и прецени, че ако това е клопка, е по-добре да попадне в нея сега, отколкото по-късно.

— В процеса на работата, сър. Баща ми се е занимавал с този занаят цял живот, а аз го научих рамо до рамо с него. Вероятно така е станало и с вас и баща ви.

— Би могло да се каже.

— Тогава сте наясно колко много се научава в практиката. С баща ми извършваме повечето от строежите и ремонтите из Олд Париш. А ако не сме ние, знаем кой го прави. Ще ви бъдем от значителна помощ при проекта ви. В Олд Париш няма да намерите по-добри от О’Тул. А и в цялото графство Уотърфорд. Възнамерявате да строите в Ардмор, господин Магий, а това е добър бизнес. Сигурно ще приемете да използвате местна работна ръка при възможност. С удоволствие ще ви изпратим препоръки.

— С удоволствие ще ги проуча. Бива ви да отстоявате своето, госпожице О’Тул.

— О, с дървото и тухлите ме бива повече, отколкото с думите, уверявам ви.

— Е, ще видим. Смятам скоро да отделя ден-два на Ардмор.

— Ако ни уведомите предварително, баща ми и аз с радост ще се срещнем с вас, когато ви е удобно.

— Ще поддържам връзка.

— Ами… Не искам да ви притеснявам, господин Магий, но се чудя дали ви се удаде възможност да погледнете музиката, която ви изпратих.

— Да. Не съм сигурен, че разбирам. Вие да не представлявате Шон Галахър?

— Не. Просто… Малко е объркано.

— Значи ли това, че той няма агент?

— Ами да. В момента. — Как, по дяволите, да се справи със ситуацията? — Може да се каже, че в конкретния случай действам от негово име на лично ниво.

— Аха…

Тя трепна — хрумна й, че краткото небрежно възклицание крие прекалено много познание и опит.

— Имате ли нещо против да ми кажете какво мислите за музиката му?

— Хареса ми достатъчно, за да я откупя, ако е готов да я продаде. Искам да преговарям и за други негови творби. Надявам се, има такива?

— О, да. Купища. — Забрави за пулсиращата си ръка и пусна леда в мивката. Макар краката й да танцуваха, се постара да запази делови, професионален тон. — Казвате, че ще купите тази песен. С каква цел?

— За да я запиша, евентуално.

— Но аз останах с впечатление, че вие сте строител.

— Едно от нещата, които съм построил, е звукозаписна компания. „Келтик рекърдс“. — Направи пауза, а когато заговори отново, гласът му звучеше весело. — Желаете ли да ви пратя препоръки, госпожице О’Тул?

— Може ли по-късно отново да поговорим за това? Добре е първо да го обсъдя с Шон.

— Разбира се. В нюйоркския ми офис знаят къде да ме открият.

— Благодаря за времето и вниманието ви, господин Магий. Надявам се скоро лично да се срещнем. Аз… — Не й идваха наум повече думи. — Благодаря ви.

Щом постави слушалката върху вилката, нададе радостен вик и се втурна към входната врата.

— Мамо, трябва да хвърча. Ще се върна, когато успея.

— Излизаш ли? — Моли изскочи от задната спалня и стигна до стълбищната площадка, колкото да види как пикапът на дъщеря й отпрашва по пътя. — Ох, това момиче. Ако не е едно, друго ще е. Бих искала да знам къде отива и дали покривът ми е оправен или не. Ще й дам да се разбере, ако още една нощ слушам как капе в поставените навсякъде кофи!

Още не завършила тирадата и видя колата на Шон да спира пред входа.

— Тук или някой излиза, или пристига — промърмори тя и тръгна да слиза по стълбите. — Главата ми се замайва.

Отвори вратата и го изчака да се приближи.

— Добро утро, Шон. Опасявам се, че току-що се разминахте с Брена. Изхвърча оттук, сякаш панталоните й горяха.

— Ами… — Прочисти гърло. — Всъщност не дойдох за Брена.

— Така ли? — Изгледа го изпитателно, но беше наясно колко е безсмислено да чака повече обяснения. От опит знаеше, че понякога отнема половин ден. — Е, само аз съм тук. Защо не влезеш да изпием по чаша чай?

— С огромно удоволствие. — Последва я до кухнята. — Но не искам да ти отнемам много време.

— Момко, влизаш и излизаш от тази къща откакто проходи. Досега никой не ти е посочвал вратата и не се каня да го направя и днес. — Захвана се да приготвя чая. — Брена следва ума и сърцето си. Знаеш го, нали?