Нора Робъртс - Сълзите на луната

— Той не знае. — Приближи се и го погали по ръката. — Друга част от услугата е да не му казваш. Просто измисли начин да го изпратиш вкъщи някъде към началото на смяната.

— Но той определено ще се зачуди защо, не смяташ ли?

— Нямах време да измисля всички подробности. — Извърна се и започна да крачи напред-назад, но нищо не й хрумна. — О, ти ще измислиш нещо, Ейдан. Моля те.

— Касае се за сърдечни въпроси, така ли? И използваш добрите ми чувства към теб, за да вървя против бизнеса си. — Въздъхна пресилено. — Добре, добре, ще ти го уредя.

— О, ти си най-добрият и най-прекрасният.

Хвърли се в обятията му и звучно го целуна по устата.

— Боже! Какви работи стават! Ако не преследва единия брат, преследва другия. — С мързелива прозявка Дарси влезе в кръчмата. — Държа да ти кажа, подла твар, че този е женен.

— Има една и за теб!

Преди Дарси да се опомни, Брена се втурна към нея и звучно я целуна.

— Милостива Дево, сега вече налита и на момичета! — Но смехът на Дарси замря. Хвана приятелката си за раменете. — Брена, да не би да си бременна?

— О, за Бога! Не! Не е ли възможно човек да е щастлив и без бебе в утробата? Трябва да бягам. Той ще се появи всеки момент. Не му казвай, че съм била тук. Моля те. Ще взема една бутилка от френското шампанско, което държите отзад. Пишете го на моя сметка.

Изхвърча през вратата, през която нахълта, докато Дарси все още триеше устните си.

— Това пък какво беше?

— Представа нямам. Но е намислила нещо и Шон не бива да знае.

— Тайни, така ли? Мога да ги изкопча от нея за пет минути.

— Не се и съмнявам — съгласи се Ейдан. — Но нека я оставим да си поднесе изненадите.

— Аз вече получих моята. — Дарси се вмъкна зад тезгяха, за да си вземе престилката. — Тя е влюбена в него.

— Това тревожи ли те?

— Не. Освен факта, че представители на семейство Галахър падат като зрели плодове от дървото.

— Да не се страхуваш от зараза, скъпа?

— Щях, ако не бях имунизирана срещу подобна слабост. — Чу задната врата отново да се отваря. — Ето го и обектът на нашия разговор. — В добро настроение, Дарси се отправи към кухнята да тормози брат си.

— Как така да си вървя? — С потопени до лакти ръце в картофи, Шон се извърна и се вторачи в Ейдан. — Къде да вървя?

— Където искаш. Кати Дъфи ще дойде всеки момент.

— Добре… Но защо?

— За да те замести. — Ейдан бе измислил начин и не виждаше защо да не се позабавлява малко за сметка на брат си. — Получаваш свободна вечер, както помоли. Макар моментът да е дяволски неподходящ.

Шон изсипа обелките в боклука.

— Не съм искал свободна вечер.

— Е, тогава сигурно е бил лошият ти брат близнак или аз съм си загубил акъла. — Ейдан изобрази нещо като навъсено изражение и отвори хладилника, откъдето извади бутилка вода. — Съобщих ти го преди два дни. Нали ме помоли да го уредя?

— Но аз… Сънувал си. Пет килограма картофи ме чакат да ги обеля. Защо ще се залавям с картофени питки, ако съм възнамерявал да взема свободна вечер?

— Не съм в състояние да отговоря на въпроса ти, но съм уредил Кати Дъфи да дойде, а тази вечер тук няма нужда от двама ви.

— Планирал съм единствено да си свърша работата. Объркал си нещо.

Ейдан се зарадва на щастливото стечение на обстоятелствата — точно в този момент влезе сестра им.

— Дарси, Шон поиска ли днес свободна вечер или не?

— Да. Още преди няколко дни. Егоистичен негодник. — Понеже за нищо на света не би пропуснала предоставена й възможност, тя хвърли предизвикателна усмивка на Ейдан. — И щом си толкова проклето сговорчив спрямо брат ни, аз пък искам да съм свободна в събота следобед.

— Събота следобед? — Ейдан едва не се задави с водата. — Как така ти хрумна да искаш свободен ден през уикенда? Ами вече се запролетява.

— О, значи за него може — тя посочи обвинително смаяния Шон, — а за мен — не.

— Днес не ми е нужда свободна вечер.

— Въпреки това я получаваш — отсече Ейдан и стисна зъби, виждайки как Дарси скръства ръце. — Вечер през седмицата е съвсем различно от следобед през уикенда.

— Добре. Тогава ще взема свободна вечер следващия понеделник. Освен ако не си намислил да ме третираш по-различно от Шон само защото съм жена.

Доволна, че е надхитрила Ейдан, тя излезе.

— Не помня да съм искал свободна вечер — промърмори Шон.

— Както и през по-голямата част от времето не помниш, че трябва да си завържеш обувките. — Раздразнен не на шега, Ейдан посочи вратата. — Вън, скандалджия такъв.