Нора Робъртс - Сълзите на луната

— Определено. Но ми хрумна да намина да проверя… Да съм сигурен…

Съжали го.

— Да не се опасяваш, че вече не те обичам, хубаво мое момче? — Тревогата в очите му изчезна, когато тя се пресегна и разроши косите му, както правеше, когато бе малък. — Няма опасност това да се промени. Виж, ако се бе заловил с моята Кати, щеше да видиш тогава.

— Спрямо Мери Кейт — никога не съм възнамерявал да…

— Я окуражаваш, вероятно е думата, която търсиш. Днес езикът ти е вързан, момче, а това не е обичайно. Ето, остана една кифла с канела от закуска. Ще ти я стопля, а ти ще ми кажеш какъв е проблемът.

— Караш ме да чувствам липсата на мама, госпожо О’Тул.

— Ще се постарая да я заместя, както и тя би постъпила. — Засуети се около печката — знаеше, че това ще го отпусне. — Брена пак ли ти създава главоболия?

— Свикнал съм и не им обръщам особено внимание. Струва ми се дори, че й отвръщам със същото в не по-малка степен. Аз… Сигурно господин О’Тул ти е казал за нашия разговор преди две седмици.

Хвърли му изпепеляващ поглед.

— Ако имаш предвид деня, когато се прибра пиян — не, не ми е казал. Но се досетих, че ти си го напоил.

— И не ти е споменал нищо за разговора ни?

— Нито думичка.

— Ами… Беше ми ядосан и с пълно право, но му обясних как стоят нещата.

— А как стоят нещата, Шон?

Моли остави чайника и зачака.

— Обичам Брена, госпожо О’Тул, и искам да се оженя за нея.

За миг тя не помръдна, после допря буза до главата му.

— Разбира се, че я обичаш и, разбира се, че искаш да се ожениш за нея. Не ми обръщай внимание. Малко ще си поплача.

— Ще бъда добър с нея.

— О, въобще не се съмнявам. — Избърса очи и отиде да вземе стоплената кифла. — Ти си добър за нея, а и тя — за теб.

— Иска ми се така да извъртя нещата, че идеята да изглежда нейна. Знаеш я колко упорита може да бъде, науми ли си нещо.

— Не спира, докато не получи каквото иска. Винаги съм твърдяла, че си умно момче, Шон.

— Мнозина не биха се съгласили с теб — засмя се той. — Е, смятах, че ще мога да изчакам. Общо взето съм търпелив. Но се оказа, че за това не мога да чакам. Днес купих земя.

Тя не само се изненада, но остана видимо доволна.

— Господи, момче, действаш доста бързо, когато решиш.

— Нека тя си направи къщата по свой вкус. Не съм придирчив за такива неща.

Моли отвори уста, после я затвори. Мъжете — знаеше го отлично — винаги говорят така и си вярват. А после подлудяват жената, захващайки се с детайлите. Но ще остави Шон и Брена сами да направят откритието.

— Винаги е смятала сама да си постои къща — рече тя накрая.

— Знам и не виждам защо да не го направи. Има талант за такива неща и работата й харесва. Аз самият не изпитвам никаква потребност да хвана чук или трион. Но изкарвам добри пари, а ще печеля още повече, щом залата потръгне. Не се тревожете, че няма да има покрив над главата си.

— Шон, да не би да искаш разрешението ми да направиш предложение за женитба на Брена?

— Искам благословията ти. Тя означава толкова много за мен, колкото и за Брена.

— Ще ти я дам с радост. — Взе ръцете му в своите. — И колкото и да я обичам, ще ти дам и съчувствието си. Тя ще ти се качи на главата.

— Направи ми една услуга.

Брена нахълта в кръчмата през задната врата и завари Ейдан да подрежда столовете. Сега най-важно е времето, помисли си тя, докато се мъчеше да си поеме дъх. Шон щеше да се появи всеки момент.

— Изглеждаш пълна с изненади и тайни. — Постави стол до масата и хвана друг. — Каква услуга?

— Първо — не мога да ти кажа тайната. — Механично започна да му помага за подреждането на столовете. — Моля те да я направиш на сляпо.

Изгледа я по-внимателно и забеляза поруменялото лице, блесналите очи, глуповатата усмивка. Сети се за доста сходно изражение на съпругата си в определен момент.

— О, Господи, Брена, да не искаш да кажеш, че си бременна?

— Бременна ли? — За малко да изтърве стола. — Не, не. — Макар да отхвърли подобно предположение със смях, откри с интерес, че не би имала нищо против. — Въобще не става въпрос за такова нещо. Ейдан, има ли начин да уредиш Шон да не е на работа довечера?

— Цяла вечер ли?

Долови тревогата в тона му и прояви съчувствие:

— Знам, че искам много, и то в последния момент. Но е важно. За благодарност ще работя през уикенда безплатно. Лично ще отида да помоля госпожа Дъфи да го замести.

— Защо, по дяволите, Шон сам не поиска свободна вечер, а те изпраща да ме изнудваш с широко отворените си очи?