Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Травматичното събитие си е травматично събитие — каза Джулиан, като постави студената влажна кърпа на тила на Тия. — Сега искам да седнеш по-изправена и да затвориш очи. Поеми си дълбоко дъх. Точно така. Още веднъж. Добре. Разкажи ми сега за онзи ирландец, когото Кари спомена.

— Той е мръсно копеле — едва промълви Тия.

— Всички сме такива.

Ножицата затрака отново, опасно близо до лицето й.

— Разкажи ми за него.

И тя го направи. Реакцията на Джулиан беше шок, вълнение и възбуда — толкова различни от отношението на Лоуенстайн, че Тия забрави за косата си.

— Невероятно! Знаеш какво трябва да направиш, нали?

Тя се вторачи в него.

— Какво?

— Да отидеш в Ирландия. Намери онзи Мълаки и го съблазни.

— Така ли?

— Това е идеалното разрешение. Намираш го, съблазняваш го, изтръгваш му нужната информация за статуетките, а после я стиковаш с онова, което вече знаеш. И се озоваваш пред всички. Ще направим няколко кичура и ще поосвежим косата, особено около лицето.

— Но не мога просто да… отида. Освен това, той не се интересува от мен по този начин. А и не е правилно да използваш секса като оръжие.

— Сладурче, когато една жена използва секса срещу мен, аз обикновено съм й благодарен за това. Имаш великолепна кожа. Какво използваш?

— В момента използвам нова серия, за която четох. Естествени съставки. Но продуктите трябва да се държат в хладилника, което не е много удобно.

— Имам нещо по-добро. Луиз! „Биодерм“. Пълната серия. За нормална кожа.

— Ама аз винаги си правя проба, преди да използвам нещо ново и…

— Не се тревожи — каза Джулиан, като натопи плоска четчица в малка купичка и я извади оцветена в бледолилаво. — Просто се отпусни назад спокойно.

Не беше много лесно да се отпуснеш спокойно, когато непозната жена втрива крем в лицето ти, а косата ти, или по-точно онова, което е останало от нея, е покрито с мазила и фолио. А и никой не ти позволява да се погледнеш в огледалото.

Но Джулиан й подаде нова чаша вино, а Кари стоеше лоялно на една ръка разстояние.

Убедиха я по някакъв начин да изскубят веждите й и да ги боядисат, за да ги подчертаят, а после, след като изплакнаха косата й, да й направят пълен грим. По времето, когато Джулиан размаха сешоара около нея, Тия вече бе толкова изморена, че едва не заспа на стола.

Онзи, който беше казал, че цял следобед, прекаран във фризьорския салон, е лукс, имаше извратено чувство за хумор.

— Дръж си очите затворени — нареди й Джулиан.

Стори й се, че виното се разплиска леко из главата й, когато столът се завъртя.

— А сега, отвори очи и виж новата Тия Марш.

Тя отвори очи, погледна в огледалото и изпадна в паника.

Къде беше отишла?

Жената, която я гледаше в огледалото, имаше блестяща каска от коса с елегантен бретон над драматично извитите вежди. Очите й бяха огромни и наситено сини, устата й — широка и дръзко червена. А когато долната челюст на Тия увисна, същото стана и с жената.

— Приличам… приличам на сирена.

Джулиан отново приближи глава до нейната.

— Не грешиш. А сирените са прекрасни същества, нали? Умни, красиви и непредвидими. И точно такава изглеждаш.

Кари доближи лице до нея и за момент на Тия й се стори, че има три глави, нито една, от които всъщност не бе нейната.

— Изглеждаш прекрасно — каза Кари и по бузата й се търколи сълза. — Толкова съм щастлива, Тия! Виж се само.

— Добре — отвърна Тия, като си пое дъх и докосна предпазливо тила си. — Чувствам се странно — поклати глава тя и се засмя. — По-леко ми е. Но не приличам на себе си.

— Не е вярно, приличаш. Просто преди се криеше. Дай ми някакъв документ със снимка — помоли я Джулиан.

Озадачена, Тия зарови в чантата си и извади банковата си карта.

— Коя от двете искаш да бъдеш? — попита я Джулиан.

Тия се вторачи в снимката, а после — в огледалото.

— Ще купя всичко, което използвахте върху мен днес. И искам нов час след четири седмици.

Беше похарчила хиляда и петстотин долара. Хиляда и петстотин долара само от суета. И въобще не се чувствам виновна за това, помисли си Тия, докато седеше в таксито до пазарските чанти, претъпкани с продукти за разкрасяване.

Чувстваше се щастлива и развълнувана.

Нямаше търпение да се прибере у дома и отново да се погледне в огледалото. Отново! А тъй като засега не можеше да го направи, бръкна в чантата си и извади малка пудриера. Като държеше огледалцето в скута си, за да не изглежда глупаво пред шофьора, тя го повдигна леко, за да се види и се усмихна.