Розмари Роджърс - Джини

— Консепсион обича да се шегува с хората, прав ли съм? — Стив се усмихваше, но нещо в погледът му накара Консепсион да сведе очи и кисело да се съгласи, че всичко, разбира се, е било само глупава шега и че навярно всички така и са я разбрали.

По това време Джини бе толкова изнурена, че нищо вече нямаше значение за нея. Бе влачена насам-натам, командвана и използвана. Но всъщност не трябваше ли да е свикнала с това. Имаше усещането, че всеки път, когато за малко се почувстваше щастлива, това й излизаше през носа. Изпита чувство на цинично състрадание към самата себе си. Вдигна очи и за миг срещна погледа на Стив. Очите му бяха тъмни и непроницаеми като на някой непознат, който я гледаше, претегляйки каква полза би могъл да извлече от нея. Колко ли още удари трябваше да понесе, докато той се преситеше от тази игра?

Само за един ден й се бе наложило да изтърпи прекалено много. Въпреки че прибирането й вкъщи с подозрително мълчаливата Консепсион и тактичния ескорт на телохранителя бе забелязано само от прислугата, тя веднага се качи в стаята си и глътна едно от прахчетата си. Какво пък ако наистина съдържаха малко опиум? Заради болкоуспокояващото си действие той се използваше и в други лекарства. Стив не бе прав да й казва, че е зависима, подобно на онези бедни китайци, за които бе чела, че прекарвали по цял ден в пушалните на опиум. Навярно зависимост възниква само при пушене. Та нали тинктура от опиум има във всички сиропи, дори и в тези за кашлица!

— Не е вярно! — рече Джини на бледото си отражение в огледалото. В края на краищата Стив не е лекар, а можеше и просто да го е измислил, за да я изплаши. Подобно на невероятната история за Карл Хоскинс. Тя прекалено добре помнеше мъртвешкия израз на лицето на Карл, когато го бе ударила — как бутилката се разхвърча на парчета и виното се смеси с рукналата кръв… Стив умишлено се опитваше да я обърка.

Джини с въздишка се извърна от огледалото и само по нощница се отправи към леглото. Бе изпълнена от неприятното предчувствие, че отсъствието на баща й и Соня е само затишие пред буря. Какво толкова имаше да обсъжда Сам Мърдок с баща й? Може би му бе омръзнало да прикрива Стив, съдружник или не. Но това би означавало…

„Няма да мисля за това, докато не ми дойде до главата“, решително си рече Джини. Когато се излегна и затвори очи, почувства как напрежението й постепенно изчезва. Бе изпила последното от прахчетата, оставени й от Иван, които действаха много по-бързо от другите. Защо Стив й бе осигурил прахчета, щом смяташе, че може да са опасни? Нещо не се връзваше, а и мисленето й костваше такива ужасни усилия.

Може би бе заспала, а може и да се бе пренесла в онзи приказен свят, току пред прага на съня. Постоянно си повтаряше: „Не искам отново да изпитвам болка… никой няма право да ми причинява повече болка.“ В съня си видя как заменя сърцето си с гладък, шлифован камък, който се превърна в диамант, блестящ като огън през кожата й и ослепяващ всеки, който се приближеше до нея.

Изведнъж сънят се стопи и Джини видя пъстрите очи на Консепсион.

— Събуди се! — повтаряше младата жена. — Човек не може да заспи толкова бързо… освен ако не е правил нещо, което напълно го е изчерпало. — Тя се засмя подигравателно, когато Джини седна в леглото, сърдито мръщейки чело, а косата й падаше свободно върху раменете.

— Какво правиш тук?

Двете неусетно бяха преминали на добре познатия им испански диалект, и пробудените спомени накараха сърцето на Джини да се свие. Тя отметна косата от челото си с надменен жест и очите на Консепсион се присвиха.

— Помислих си, че е крайно време да си поговорим открито. Не съм добра ласкателка и съжалявам, че се налага да лъжа, за да те защитя! — Момичето кръстосваше килима между прозореца и леглото на Джини. Косата на Консепсион също бе спусната и испанката повече от всякога приличаше на диво животно.

— Не знаеш колко често съм изпитвала желание да използвам ножа си срещу теб… последния път, когато се изправихме една срещу друга, ме изигра, подлагайки ми крак, но сега… Мисля, че цивилизованият живот те е изнежил, боиш се от всичко, дори и от това какво хората говорят за теб. Ха! — Тя вирна глава и косите й плиснаха като водопад. — Вече не си истинска жена. Трябва да се ориентираш към типа мъже, които харесват такива като теб.

— Една истинска жена не би трябвало толкова нетактично да споменава подобни неща, както ти току-що направи! — отвърна Джини, провесвайки краката си от ръба на леглото. — За какво си дошла? За да се нахвърлим с крясъци една върху друга?