Розмари Роджърс - Джини

Преди да успее да се защити или да запротестира, Стив я бе взел в обятията си и я понесе, без да се интересува от това, дали тя иска или не, към една каменна пейка, в непосредствено близост до двете възрастни дами, за които ставаше дума.

Джини не се сдържа да не хвърли един бегъл поглед към тях, след което затаи дъх, бързо сведе глава и си даде вид, че е заета с копчетата на пострадалите си боти.

Може би, ако се престореше, че не ги е видяла… какъв лош късмет! Едната от двете бе не някоя друга, а етървата на онази госпожа Бакстър, с която Джини се бе запознала във Вера Круз, а другата — непоправима клюкарка, представена й мимоходом на някакъв прием.

— Остави на мен. Пръстите ти са неловки, сякаш са от лед. — Гласът му бе същият, но когато коленичи пред нея, Джини видя колко загрижено я гледа. После спокойно рече:

— Бледа си като… Познаваш ли ги?

Джини стисна ледените си длани една към друга, за да престанат да треперят и кимна.

Всичко, което тази сутрин искаше да забрави, изведнъж се стовари върху й. Иван, който всеки момент можеше да се върне и който сам бе признал, че постоянно праща хора да я следят. Положението й бе непоносимо несигурно. Трябва да се бе побъркала. Стив също. Обзе я ужас, не останал незабелязан от него. Още преди да бе видяла лицето му, Джини отгатна това по грубия начин, по който измъкна чорапа й.

— Боите се от клюки, принцесо?

Тя поруменя, обезпокоена от саркастичния му тон, но още преди да успее да отговори, някакъв писклив и пронизителен глас каза:

— Извинете, че ви смущаваме, но вие сте принцеса Сарканова, права ли съм? Тъкмо разказвах на госпожа Атертън каква добра физиономистка съм. Как се чувства уважаемият сенатор? Миналата седмица бяхме в Белмон, мисля, че за малко сме се разминали…

На Джини не й оставаше нищо друго, освен вежливо да се престори, че едва сега разпознава дамата, вбесена на себе си заради внезапната руменина, избила по лицето й. След това нещо, което вече нямаше как да избегне — се зае да представи на дамите Стив, който изглежда бе решен да я злепостави още повече.

— Госпожа Атертън, госпожица Бакстър, това е господин Смит…

Джини заекваше, без да може да стори нищо. Ядосана си помисли, че двете жени никога няма да й повярват!

За нейна най-голяма изненада Стив бе този, който я избави от неловката ситуация. Той се поклони с очарователна усмивка пред дамите, наблюдаващи го с присвити очи и недоверчиво любопитство.

— Не си правете труда, вече познавам дамите. Госпожа Атертън, имах удоволствието, да се запозная със съпруга ви в Ню Йорк. Госпожице Бакстър, Сам Мърдок ми е разказвал много за вашата работа като възпитателка в Академията за благородни девици.

Двете гордо вирнаха глава. Госпожица Бракстън се наведе, държейки монокъла си на носа. Джини изпита желание да тропне с крак от гняв.

— Но сигурно… възможно ли е да сме се срещали?

— Забравих добрите си маниери. Простете, моля ви. Името ми е Морган. Стив Морган. Сам Мърдок и аз сме съдружници. А принцеса Сарканова — добави той, взе ръката на Джини и я задържа малко по-дълго от приличното — е много стара приятелка…

— Много стара приятелка, наистина! Как можа да го кажеш! Със същия успех можеше да ги осведомиш, че някога си ми бил любовник. Никога не си ми споменавал да си бил в Ню Йорк, нито пък, че господин Мърдок възнамерявал да те назначи като възпитател в Академията. Точно теб! Горко на бедните девойки, чиято добродетелност би била сериозно застрашена, ако това се случи. — Джини не можеше да си поеме дъх от гняв. Очите й пръскаха сърдити искри, докато Стив небрежно седеше в каретата, удобно облегнат с кръстосани ръце и ниско нахлупена над челото шапка. — По дяволите, Стив! Престани да се държиш така, сякаш ме няма! Как посмя да им кажеш, че ще ми купиш чифт нови обувки на мястото на повредените от водата? Целият град ще разбере… сигурна съм, че когато се прибера, дори и Соня вече ще знае. Ох, проклятие! — гневно ругаеше тя, а сълзите й бяха на очите. — Нищо ли не може да те трогне, Стив Морган? Съзнаваш ли какво направи?

Най-сетне той тикна шапката си обратно на тила и се изправи. Изразът на лицето му издаваше гняв и отвращение.

— Това звучи като рева на някой дракон, за Бога! Защо не опиташ да се овладееш? Двете стари клюкарки, мисля, ще си държат устата затворена… поне за известно време, докато се ласкаят от мисълта, че знаят някаква тайна. Казах им, че използвам името Смит, защото замислям изключително важна и значима сделка, не забеляза ли колко поласкани бяха? Сам харчи доста много пари за скъпоценната Академия на госпожица Бакстър, затова тя няма да бърза да клюкарства. А госпожа Атертън ще се довери на съпруга си, който ще я посъветва да запази всичко за себе си, докато той не разбере какви акции купувам. И така…