Розмари Роджърс - Джини

— Тъй като ме помоли за съвет, искам да ти кажа, че е най-добре да не настояваш, че тази сутрин си била със Сам. В момента той обядва със сенатора в Оукшън Лънч Салуун.

До края на живота си Джини нямаше да забрави остатъка от този следобед. Болезнено щеше да си спомня времето, през което бе негова заложница, метреса по неволя, която принуждавана да прави това, което той искаше от нея, дори и цялото й същество да се противеше.

Отново бе за него просто шахматна фигура, въвлечена в някаква подмолна игра. И отново както преди бе напълно неспособна да му се противопостави.

— Искаш от мен да спася скъпоценното ти име? Тогава ще правиш това, което ти кажа, принцесо. Като начало си изтрий лицето. Да не искаш да почнат да ти задават въпроси?

От един малък, но изискан френски магазин й купи обувки и чорапи. Продавачката, изглежда, го познаваше. Въпреки протестите си Джини се сдоби и с най-различно луксозно бельо, а в един друг, още по-скъп магазин — с разкошна бална рокля.

— Роклята ще бъде доставена късно следобед. Облечи я.

— Ти… ти си полудял! — вяло протестираше тя, докато мъжът я влачеше след себе си с привичния си маниер, който Джини намираше за непоносимо арогантен.

Стив дълго и замислено я разглежда.

— Сложи и това смарагдово колие. Когато се качим в къщата, ще ти дам и подходящи обеци. Едно от момичетата ще изсуши и изглади роклята ти.

— Имам… имам главоболие, Стив, наистина! Не вярвам на това, което каза… била съм…

— Мога да ти изредя още по-лоши имена. И ще го сторя, ако не си затваряш устата.

Той я водеше към къщата на Сам Мърдок… а може би неговата къща? Издърпа я нагоре по стълбите, пред погледите на изумените работници, до спалнята, която тя вече познаваше. Хвърли я на леглото и я изнасили. По друг начин не можеше да бъде наречено.

Най-лошото бе, че тя нямаше сили да се съпротивлява. Тялото на Джини, което вече не се подчиняваше на волята й, се отдаде, въпреки че тя крещеше в лицето на Стив колко много го мрази и презира.

— Облечи се, Джини. — Дори това й бе познато. Роклята, с която бе излязла сутринта, изглеждаше съвсем нова, сякаш току-що извадена от гардероба.

— Какво правиш? Така всичко става само още по-лошо.

— Давам ти десет минути, Джини. Би трябвало да ти стигнат. Имаш ли нужда от камериерка?

Само преди няколко минути и се струваше, че дъхът му е също толкова учестен, колкото нейния. Сега обаче бе съвсем спокоен и несмутим, сякаш всичко това изобщо не го засягаше.

„Ако имах нож, щях да го насоча срещу него, този път целейки се в каменното му сърце!“, гневно мислеше Джини. По пътя насам Стив бе дръзнал още веднъж да я разпитва за смъртта на Карл Хоскинс. Бе намекнал, че тя и Иван са планирали всичко с надеждата, че убийството ще бъде приписано нему.

— Един от приятелите му го е намерил в някаква изоставена изба с рана от нож в гърлото. Сигурна ли си, че само си го ударила с винената бутилка? Нож би ти подхождал повече.

Джини се чувстваше напълно съсипана, докато Стив с пресилена вежливост й помагаше да се качи в очакващия ги файтон. Бе й позволил да вземе едно от прахчетата си… напомняше й на Иван! Да, бе напълно лишен от съчувствие. Как не го бе забелязала по-рано?

Отправиха се право към Клиф Хаус. Разбира се, трябваше да се досети, че Консепсион ще бъде там, в компанията на предания си ухажор. Виконтът бе изненадан, но любезен. Консепсион — както обикновено. И докато, кипяща от гняв, Джини трябваше да води предвзет разговор с Мерууд, долавяше гневни, промърморени на испански думи, които не разбираше.

— Това е прекалено, Естебан! Защо точно аз трябва да я спасявам? Имам сметки за оправяне с нея, с тази уличница! А ти… ти би трябвало да се радваш, че ще се отървеш. Не, казвам ти, ще се омъжа за Еди и той ще ме отведе оттук, защо да си правя труда?

Гласът на Стив се снижи почти до шепот и Консепсион сърдито повдигна рамене.

— Е, добре! Но за последен път… и не смей да ме докосваш, копеле!

Гневно просъсканата ругатня толкова приличаше на съответния английски израз, че виконтът хвърли учуден поглед към Консепсион. Тя му отвърна с лъчезарна усмивка, поставяйки длан върху неговата.

— Прости ми, Еди. Естебан се изживява като мой по-голям брат, а аз се опитвах да му дам да разбере, че не е необходимо, нали така? — В прилив на непреодолима злоба, гласът й звучеше прекалено сладникаво: — Обясних му, че е по-добре да се погрижи за собствената си безопасност и за името на приятелката си.