Розмари Роджърс - Джини

Пълните устни на Консепсион иронично се свиха, откривайки зъбите й.

— Дошла съм, за да ти кажа някои неща… да ти кажа истината, ако не се боиш от нея… Или сериозно мислиш, че Естебан се върна, защото те желае?

— Говориш като някоя ревнива, свадлива селянка — презрително рече Джини. Без да погледне Консепсион, тя се приближи към тоалетната масичка и започна да реше косите си. — Това ли е всичко? — Забеляза в огледалото как пръстите на момичето се изкривиха.

— Не, не е всичко! — извика Консепсион. — И ако ти е останала още малко гордост, би слушала внимателно. Знаеш ли, познавам Естебан от дълги, дълги години. Бяхме приятели, дори нещо повече, както добре знаеш. Бяхме заедно и в деня, когато в хасиендата пристигна онзи досаден господин Бишоп.

— Господин Бишоп? — ръката на Джини замръзна, както стискаше четката за коса, а подигравателният смях на Консепсион изопна нервите й.

— Да, господин Бишоп! Защо, мислиш, Естебан дойде в Сан Франциско? Искаше да замина за Европа и щеше да ме вземе със себе си. Отдавна те бе забравил! И тогава се появи онзи господин Бишоп.

Джини бавно постави четката на масичката и се извърна.

— Продължавай.

— Значи най-сетне събудих интереса ти? Започваш да разбираш, нали? Да, защо, смяташ, Естебан ти задава толкова много въпроси, особено относно принца? Да не мислиш, че от ревност? Глупачка, нямаш капка гордост! Когато ти подаряваше бижута и те любеше, вярваш ли, че всичко това е означавало нещо за него? Сега е толкова богат, че за него някой камък се равнява на цветята, подарявани от другите мъже. А що се отнася до останалите… — погледът на Консепсион се плъзна по тялото на Джини с неприкрито презрение, а белите й зъби проблеснаха иззад устните — да го кажа ли? Ти все пак си жена и видно изпитваш нещо към тях, иначе защо би се предавала толкова лесно? Независимо от всичко, за него би било по-добре да узнае това, към което се стремеше, пристигайки в Сан Франциско, а именно — цялата истина за мизерните, мръсни сделки, в които се е забъркал твоят принц.

Джини продължаваше да слуша, въпреки че ушите й бучаха и всъщност не желаеше да чуе нищо повече. Сега всичко си идваше на мястото с непоносима, безмилостна логичност. Колко ясно проблесна истината. Стив бе притискан от Бишоп, но той преследваше и своите собствени интереси. Бе разгневен на баща й. Искаше да съсипе не само Иван, но също и сенатора.

— Твоят принц… — защо Консепсион непрекъснато използваше този израз? — Знаеше ли, че е откраднал пари от руско-американския тръст и ги е дал на баща ти, за да ги вложи вместо него? А след това, когато акциите неочаквано взели да падат, се впуснал в едно друго начинание. Баща ти притежава акции от „Лейди лайн“. Преди Стив да изкупи акциите на останалите акционери и да придобие контролния пакет, принцът използваше корабите, за да върти търговията си с опиум и робини от Китай. Не се преструвай, че не си знаела!

Не… откъде би могла да знае? Изоставена сама в нещастието си, никога не си бе задавала въпроси. Нито веднъж не бе попитала Иван с какви „сделки“ се занимава.

— Сега нека ти кажа още нещо, с всичко това е свършено. Хората, за които Естебан работи, знаят. Също и онези, с които работи принцът. Защо, мислиш, са му изпратили наемен убиец? По-добре внимавай за себе си, защото когато бъде изправен пред съда, може да се наложи да даваш показания против него, освен ако и ти не си замесена! Ще бъде хубав скандал, нали?

— Но аз съм съпруга на Иван. Не могат да ме принудят да давам показания против него.

Консепсион знаеше, че сега е спечелила надмощие и от гърления й смях звучеше триумф и злоба.

— Значи би искала да си останеш принцеса? Много жалко. На твое място бих избягала в Русия и бих си намерила някой друг принц. Защото, за съжаление, идиотка такава, ти изобщо не си съпруга на Иван… и ако Естебан разкрие този факт, семейството ти е застрашено от още по-големи беди и неприятности. Това анулиране, за което са ти разказали, никога не се е състояло. Баща ти така и не успял да научи къде се е състояла фаталната ви венчавка, нито на коя дата, така че след няколко напразни опита се отказал. Но тъй като предпочита да има за зет принц вместо някакъв си разбойник, твърди, че бракът бил невалиден… Започваш ли да разбираш? Ти си една двуженка, принцесо! И ако не желаеш това да излезе на бял свят, трябва да бъдеш послушна, разбра ли? И да правиш каквото ти се казва. Без съмнение — мимоходом добави Консепсион — Естебан ще се разведе с теб веднага щом му се удаде възможност. Със сигурност няма да срещне никакви трудности.