Розмари Роджърс - Загубена любов, последна любов

— Естебан и аз — ние сме като едно цяло. Разбираме се един друг…

Тя вече не разбираше Стив, ако изобщо някога го бе разбирала. Когато я гледаше толкова безразлично, а в гласа му нямаше гняв или страст. Тя несъзнателно вирна брадичка, придобивайки непокорен вид.

— Радвам се, че си по-добре. Може би сега бихме могли да поговорим.

— Да поговорим! За какво? — Гласът й звучеше сърдито. — Сигурна съм, че вече си решил всичко. Получих ли си заслуженото? Бях ли наказана, както желаеше?

— Наказана? — За миг очите му заблестяха, пръскайки искри, по след това мъжът продължи с овладян глас: — Надявах се, че ще разбереш защо те доведох тук.

— За да… за да ме измъчваш! Зная на какво си способен, когато си ядосан… или си забравил? Само едно не мога да разбера — защо не ме пусна да си отида. Ти…

— Никой не те е измъчвал. — Все същият добре овладян глас. — Бе започнала да се пристрастяваш към опиума. Това бе единственият начин… Джини, виждал съм какво става с хора, страдащи от този порок. Бил съм в пушални на опиум, натъпкани с подобни на скелети човешки същества. Те се мятат от един ад в друг, без вече да осъзнават дори, че все още са живи. Лечението е болезнено и съжалявам, че трябваше да страдаш, но сега поне си възстановена или поне така твърди докторът.

— Трябваше да ме оставиш да умра! Това би било по-удобно за теб, нали?

— Все още не си на себе си, Джини.

— Означава ли това, че трябва да бъда „лекувана“ отново? Вечно ли смяташ да ме държиш като затворница или само докато се уталожи скандалът? О, за бога! Бих предпочела за разнообразие поне веднъж да бъдеш искрен с мен! Какво следва от тук нататък, Стив? Развод? Или ще бъда отпратена на някое тихо местенце, така че да можеш да забравиш…

— Не съм забравил, по дяволите! А както изглежда — ти също. Но няма да има развод, Джини. Във всеки случай, още не. След месец отново ще се оженим, този път официално — в църква, с благословията на баща ти. А след това ще дадем прием, на който ще присъства половината Сан Франциско. Навярно известно време ще шушукат колко скоро след като си овдовяла отново минаваш под венчило. Ще кажат, че си ми била любовница от доста време. Но това все пак е по-добре, отколкото да те наричат двуженка, нали, любима? А след време ще престанат да шушукат и ще го приемат.

Стив наричаше това „цивилизовано споразумение“. Той, който трудно можеше да бъде наречен цивилизован! Трябваше да се оженят повторно само за да предотвратят скандала, а единственото, което се очакваше от нея, бе след това в продължение на няколко месеца да играе ролята на щастлива съпруга.

— Дадох дума на приятеля ти, граф Черников, че най-късно до една година ще те пусна да отпътуваш за Европа. След това можеш да решиш дали искаш да се разведем.

— А дотогава? — Последните думи Джини изрече почти шепнешком, надявайки се Стив да не забележи колко бяха побелели кокалчетата на пръстите й, стиснали облегалката на стола.

— Дотогава предлагам да се опитаме да запазим приличие и да преодолеем този момент колкото е възможно по-безболезнено. Ще ти дам достатъчно пари, така че да бъдеш независима, каквото и да решиш да правиш след това.

Гласът му звучеше делово и напълно хладнокръвно. В края на краищата какъв избор имаше тя?

— Ами любовницата ти? — попита след малко Джини, при което той насмешливо повдигна едната си вежда.

— Ами твоите любовници? — отпускайки се обратно на стола, Стив отвърна загадъчно: — Надявам се, сладка моя, че и двамата сме достатъчно разумни, за да бъдем дискретни. Между нас казано, вече дадохме храна на клюките. Защо за разнообразие да не предложим на злите езици някоя друга тема?

Двамата седяха един срещу друг на масата за вечеря, разговаряйки на светлината на свещите като двама партньори в някаква гротескна игра. Преди по-малко от година изобщо нямаше да обърнат внимание на вечерята. Не, само преди месец той щеше да я отнесе в леглото въпреки плахите й протести. Но сега, когато трябваше да се появят в обществото като съпрузи, между тях лежеше невидима преграда и никой не можеше или не искаше да направи първата крачка към сближаването.

И „Алта Калифорния“, и „Хроникъл“ описаха сватбата най-подробно. Заглавието на „Хроникъл“ тръбеше: Първи брак на дъщерята на сенатор Брандън пред католическата църква!

По-консервативният „Алта Калифорния“ наричаше булката „наскоро овдовялата принцеса Сарканова“, напомняйки на читателите си трагичния инцидент в открито море, изменил така съдбовно живота на принцесата. И двата вестника обаче бяха единодушни, че младоженците са били изключително красива двойка и че приемът, даден по-късно същия ден от бащата на булката, превъзхождал дори великолепното сватбено тържество на дъщерята на известен нюйоркски милионер с един английски пер.