Розмари Роджърс - Загубена любов, последна любов

Къщата на Ринкън Хил блестеше, цялата в светлини, а танците продължиха до зори, последвани от коктейл — изненада в хотел „Палас“. Веднага след това, спазвайки традицията, булката и младоженецът „избягаха“, отпътувайки с великолепна нова карета, специално поръчана в Англия и теглена от чистокръвни арабски жребци.

Джини заспа, изморена до смърт и с натежала от изпитото шампанско и голямото нервно напрежение глава. Когато Стив я взе на ръце и я понесе нагоре по витата стълба, Джини едва-едва се разбуди, промърморвайки нещо неразбираемо.

Първата й мисъл бе, че все още сънува. Къде се намираше? Какво се бе случило с нея? Лежеше сама в огромно легло с резбовани махагонови табли, облечена в нощница от ефирна светлозелена коприна, прилепнала по тялото й. Трябва да бе късно вечерта. През френските прозорци проникваше слаба виолетова светлина. В стаята някой бе запалил лампа, чието оранжево сияние засенчваше избледняващата дневна светлина.

По-късно нахлуха спомените — отначало съвсем бледи и смътни, носещи със себе си тревожно предчувствие.

Сега тя отново бе омъжена за Стив. Тази сватба й се струваше дори по-нереална от предишната — свещите върху високия олтар, гласовете на хора, собствения й заекващ глас в отговор на зададените й въпроси. Гласът на Стив бе прозвучал по-силно и почти безстрастно, каквото бе и лекото докосване на устните му до нейните след това. По време на приема й бе прошепнал:

— Зная колко добра актриса можеш да бъдеш, Джини. Не забравяй, че трябва да сме лудо влюбени, за да бързаме толкова с венчавката. Можеш да изиграеш ролята си и по-добре!

— А ти? Забелязах, че ти е доста трудно да се отлепиш от Консепсион. Това твърде много ми напомня на нашата първа сватба!

Стив лениво вдигна очи към лицето й.

— Каква невероятна памет притежаваш, скъпа моя! Някой път трябва да споделиш как ти се струва тази сватба, сравнена с предишната ти венчавка.

Преди Джини да успее да отвърне нещо, той я бе принудил да танцуват, притискайки я толкова плътно към себе си, че накрая тя бе останала почти без дъх.

А след това… след това не я остави сама нито за миг, играейки ролята на всеотдаен, влюбен младоженец. Как смееше да й говори, че била актриса!

А сега… Джини седна на ръба на леглото, мръщейки се от усилието да си спомни нещо. Бе заспала почти веднага след като останаха сами в каретата, със склонена на рамото му глава. Стив бе обвил ръка около раменете й… а след това? Спомни си, че я бе отнесъл на ръце… тих, шептящ глас… ритника, с който отвори вратата. Кой я бе съблякъл и сложил в леглото?

Внезапно младата жена усети, че страните й са пламнали. Колко комично! Трябваше да се пребори с моментната слабост. Спомни си тази стая. Стив я бе водил тук и преди и тогава почти я бе изнасилил. Тялото му се бе превърнало в оръдие на неговото наказание и гнева му. Нямаше да я накара да му се довери сляпо както преди само защото предната нощ е бил мил и дори галантен. Той знаеше какво прави и имаше средства и начини да я накара да бъде доволна и кротка.

Джини дръпна кадифената връв на звънеца — гневно и властно, след което уморено се протегна. Каквито и да бяха мотивите на Стив, пред очите на всички той се държеше с нея като със своя собственост. Бяха сключили сделка и този път тя нямаше да допусне да бъде наранена. Не… нито пък щеше да бъде послушна и любезна съпруга! Насила я бе въвлякъл в това положение — в името на благоприличието. А дали и баща й нямаше пръст в цялата тази работа? Е, добре, тя щеше да изиграе ролята си докрай… да видим дали ще му хареса това!

Джини неспокойно потръпна и направи усилие да се завърне в настоящето, изплъзвайки се от капана на спомените… за сватбата, за непреодолимата пропаст между тях. Само преди девет месеца се бяха завърнали в Сан Франциско от сватбеното си пътешествие на полуострова и по изключение около тях нямаше други хора. Докато прислужницата опаковаше багажа й, госпожа Морган вечеряше със съпруга си на остъклената тераса, от която се откриваше гледка на заспиващия град чак до далечната, неравна линия на океана.

Оттогава насам, особено в моменти като този, когато оставаха сами, Джини не преставаше да се изненадва от обзелото я натрапчиво чувство за нереалност. Възможно ли бе да е омъжена за Стив, а да са си толкова чужди един на друг. Можеше да й говори за работата си, да й се усмихва и дори да я дразни, но напрежението между тях неизменно оставаше.

Той се отегчава от мен — помисли си Джини и сведе поглед, замислено посягайки към чашата с бяло вино, поставена пред чинията й. — Глупаво бе да очаквам да…