Джани Родари - Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)

Накрая все пак от фигурките може да изникне и разказ. Появило се е, без да е било обмислено, някакво чудновато действуващо лице или някакво чудовище, или фантастически пейзаж. Оттук словото може да продължи играта. Движението е отново от безсмислицата към смисъла. Стимулът за въображението и в тази игра се поражда от интуитивното долавяне на някаква нова връзка между два елемента, които случаят съпоставя в съприкосновение. И ако заемем жаргона на лингвистите — това са „форми на изказа“ и „форми на съдържанието“ в различни съчетания, но тяхното взаимодействие го римува отвътре все същият двоен, биномен ритъм. Владичеството на диалектиката се разпростира също и над пределите на въображението.

При търсенето на фантастична тема ние дължим на сюрреалистите още и техническия похват за „обработка“ на даден стих чрез проучване всички възможности, които той съдържа в звуково, асоциативно и смислово отношение.

Да вземем първия стих от известното стихотворение на Кардучи:

Нека се опитаме да го препишем, тъй да се каже, със затворени очи, допускайки волни грешки, непочтително разбърквайки сричките, като че ли пред нас е само купчина от звукове, очакващи да им се придаде нова форма. Получаваме например следното:

Sette appaiate carpe scostumate… Седем шарана, разюздано чифтосани,

Или:

Se ti parlo di scope oh che sudate… Ако ти говоря за метли, о, недей се поти.

Ако подходим към всеки следващ стих като към рудник за все нови поетически изкопаеми, само за десет минути ние бихме могли да съчиним следната бърканица:

Ползата от горното упражнение се състои в това, че въображението се тренира да излезе от познатите релси на привичния смисъл и да долавя дори най-малките проблясъци, които всяка дума, била тя и най-баналната, може да разискри във всички посоки. Пародийните ефекти допринасят още повече за усещането, че се намираме сред упражнение игра. Безсмисленото стихче случайно може да намери свой собствен ритъм и завършеност.

Но тук-там може да се появи и някое интересно действуващо лице, повикано от случайността. Може и да греша, но ми се струва, че стихът „една глоба, седем глоби“ намеква за някой си, който си прави колекция от глоби. Човек, който иска да бие всички световни рекорди на глоби за нарушения. Той обикаля света, за да събира квитанции, подписани на всички всевъзможни езици от пазителите на реда на петте континента: за непозволено гариране в Лондон, за задръстване на уличното движение в Буенос Айрес, за хвърляне на бананови кори по тротоарите в Москва и т.н. Според мен съвсем нелоша история. Да вземем един друг стих на Кардучи:

Тук спирам. „Конфитюри“ и „префектури“ ми подаряват един истински, римуван, „фантазиен бином“, който ми се вижда подходящ за изграждане на ново стихче:

И така нататък. Но ето че ми хрумна още една идея: в края на краищата стихчето би могло да се използува иносказателно против префектурите като обществен институт, който според италианската конституция би трябвало отдавна да е отменен. И така иззад финалната завеса може да изскочи ново действуващо лице, което, след като се вторачи добре в господин Конфета, решава:

„Ами аз ще си го изям!“

Трети пример — пак с прочут стих на многоуважаемия професор Кардучи:

Който веднага ни дава прекрасния вариант:

Тук съдържанието на историята, което ще последва, не е просто подсказано, то ни е направо натрапено: „петък“ повлича след себе си и всички останали дни от седмицата, „благоухание“ пък разнася около себе си цяла гама от най-различни парфюми. Стига да съчетаем парфюмите с дните на седмицата, и се получава новела за елегантната дама, която сменяла парфюмите си всеки ден. Имала си един парфюм за в понеделник, друг за в сряда, друг за в събота… Хората разпознавали дните според парфюма, който ухаел в супермаркета, където госпожата си купувала полуготовите храни. Жасмин? Значи е петък. Купува се риба. Пармски виолетки? Значи е събота. Купува се карантия.