Джани Родари - Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)

Но ето че в същия град се заселила друга елегантна дама, която следвала друго календарно разпределение на парфюмите. За нея пармската виолетка била петъчна, а не съботна. Хората започнали да объркват и дните, и парфюмите. Последвали недоразумения, междуособни сблъсъци, хаос. От събитие на събитие историята все повече заприличва на съвременен вариант на мита за вавилонското стълпотворение. Но ако се взрем по-добре, тя ще ни разкрие може би още много други смислови линии.

Приведените примери според мен доказват колко полезен е Джозуе Кардучи. Полезен досега и завинаги. Но ясно става още нещо: че техническият похват на „безсмислицата“ е пряко свързан с играта, която всички деца обичат, а именно — да употребяват словото като играчка. Следователно този технически похват има психологическа мотивировка, която далеч надхвърля пределите на фантазийната граматика.

„Limerick“ се нарича на английски организираният и узаконен вариант на „нонсенса“ (безсмислицата). Прочути са лимериците на Едуард Лир. Ето един от тях, публикуван в италианския превод на неговата книга 4 4 Edward Lear, Il libro dei nonsense, 1970. — Бел.пр. :

С много малко и все авторизирани изменения лимериците открай време до ден-днешен преповтарят все една и съща структура и тя е проанализирана с голяма точност от съветските семиотици.

Първият ред на стиха съдържа указания за героя (дядка белобрад).

Във втория му е направена характеристика (грубичък по нрав, че още глуповат).

В третия и четвъртия ред присъствуваме при реализацията на сказуемото (на пън седеше… пееше задявки).

Петият ред е запазен за появата на финалния епитет, нарочно избран екстравагантен (тоз поучителен старец белобрад).

Някои от вариантите на лимерика са в действителност алтернативни форми на структурата. Например във втория ред характеристиката на действуващото лице може да бъде обозначена не с просто определение, а чрез предмет, който лицето притежава, или чрез действие, извършвано от него. Третият и четвъртият ред могат да бъдат посветени не на реализацията на сказуемото, а на реакцията, с която присъствуващите посрещат действието. В петия вместо един прост епитет героят може да изтърпи по-сурови репресии.

Да разгледаме още един пример:

1) Героят:

2) Сказуемото:

3) и 4) Реакцията на присъствуващите:

5) Финалният епитет:

Като подражаваме на тази структура, тоест използувайки я като същинско ръководство по композиция и запазвайки съчетанието на римите (първият, вторият и петият ред се римуват помежду си; четвъртият се римува с третия), ние можем сами да си построим един лимерик по подобие на Лировия:

Първа операция: избор на герой:

Втора операция: посочване на характерна черта, изразена чрез действие:

Трета операция: реализация на сказуемото:

Четвърта операция: избор на завършителния епитет:

Друг пример:

В горния случай при третото и четвъртото стихче бяхме ръководени от желанието да останем в рамките на „реакцията на присъствуващите“. Освен това доста свободно следвахме метричната структура, макар че се придържахме към римата (последната, както навярно сте забелязали, просто повтаря първата). Мисля, че когато става дума за построяването на безсмислица, всякакъв педантизъм е неуместен. Структурата на лимерика е лесна за копиране именно защото е лека, многократно изпробвана и винаги резултатна. Тя не е някакво учебно задължение.

Децата успяват за съвсем кратко време да овладеят гореописаната техника. Особено забавно е съвместното търсене на крайния епитет: дума, изпълнена с най-много фантазия, някакво прясно измислено прилагателно, което с единия си крак стои в областта на граматиката, а с другия — в пародията. Много лимерици могат да минат и без него. Но децата настояват да има такъв завършителен епитет.