Джани Родари: Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)

Edward Lear, Il libro dei nonsense, 1970. — Бел.пр.

„Школата на погледа“ — едно от направленията на т.нар. „нов роман“ във Франция. В романите на А. Роб-Грийе „Гумите“ (1953), „Воайорът“ (1955), „Ревност“ (1957), „Къщата за срещи“ (1965) и във филмите му: „Последната година в Мариенбад“ (1961) и „Безсмъртната“ (1963), се прилага тезата, че резултатът от творческия процес трябва да бъде определян не от психологията на автора и на неговия обект, а от погледа му, описващ точно и „безучастно“ външния облик и измененията във външния облик на неговия обект.

Страпарола (1480–1557) — италиански писател, използувал народните приказки за построяване на литературни игри. Автор е на „Приятни вечери“ — сборник от новели, уж разказани по време на един карнавал във Венеция. — Бел.пр.

Волтер, Франсоа-Мари Аруе (1694–1778) — френски поет, автор на драми, разкази, романи и памфлети. Пръв въвежда в историческото повествование („Векът на Луи XIV“, „Историята на Карл XII“ и др.) смеха, анекдота, комичните обстоятелства на бита, ироничната лична забележка, като запазва все пак обективното и хронологическо излагане на събитията. Обратното е при Борхес. — Бел.пр.

Борхес (1899 г.) — аржентински писател с космополитна култура, пишещ стихове, есета и романи на английски и испански език, участник за известно време в литературното движение на „ултраистите“ (смесица от кубизъм, дадаизъм и футуризъм на испанска почва). Отрича сюжета и сантименталността в името на „чистата лирика“. Според него сънят и фантазията са пътища за опознаване на тоталното „аз“ на човека. — Бел.пр.

Ален, Емил-Огюст Шартие (1868–1951) — френски философ, есеист, който в дългогодишната си учителска практика е прилагал метода на Сократ, а на философията е гледал като на етика, възпитаваща на подчинение пред дълга, диктуван от „ума и духа“. Автор е на „Разговори“ (1908–1919); „Система на изящните изкуства“ (1920); „Идеи и възрастово развитие“ (1927); „Разговори върху щастието“ (1928) и др. — Бел.пр.

„Годениците“ — роман на Алесандро Манцони (1785–1853), който стои в центъра на литературното обучение в италианските училища. — Бел.пр.

Монтесори, Мария (1870–1952) — италианска педагожка, първата жена в Италия, получила докторат по медицина; занимава се отначало с обща медицина и педагогика, след това с бавноразвиващи се деца, накрая създава възпитателни центрове за всички деца, чиито родители желаят да ги поверят на нейния метод на възпитание, развиващ творческата свобода, чувствата и паметта у детето без принуда и наказание. Авторка е на: „Научна педагогика“ (1909). „Етапите на възпитанието“ (1936), „От детето към юношата“ (1948). — Бел.пр.

Гинзбург, Наталия (1916) — италианска писателка, родена в Сицилия; принадлежи на поколението, развенчало субективистичните идеали на Габриеле д’Анунцио и утвърдило ново, по-реално съдържание, пределна яснота и пестеливост на изразните форми и преобладаването на диалога в системата на тези форми. Авторка е на романите: „Път за града“ (1942), „Всичките наши вчера“ (1952); „Валентино“ (1957), „Вечерни гласове“ (1961), „Малките добродетели“ (1962); „Семеен лексикон“ (1963) и др. — Бел.пр.

Пиаже, Жан (1896–1981) — швейцарски психолог, един от най-известните специалисти по детска психология. Създател на теорията за „генетическата психология“, с която обосновал постепенната социализация на индивидуалната детска психика чрез взаимодействието с околната среда. Автор е на: „Език и мисъл при детето“ (1923); „Разсъдъчната способност и начин на съждение у детето“ (1925); „Представата за света у детето“ (1926) и много други. — Бел.пр.

В град Реджо Емилия общината се ръководи от комунистическата партия. — Бел.пр.

триковете (англ.) — бел.пр.

„За тебе приказка ще разказва“ (лат.). — Бел.пр.

Способност за въображение (лат.) — Бел.пр.

Всичко се запомня (фр.) — Бел.пр.

„Хвалител на отдавнашните времена от неговото детство“ (лат.) — Бел.пр.

„Закачен“ и „запален“ (итал.). — Бел.пр.

Веселост (лат.) — Бел.пр.