Джани Родари: Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)

В своите „Есета с лявата ръка“ — книга, извънредно много стимулираща петгодишни деца, а не само интересуващите се от възпитанието — Жером С. Брунер, говорейки за „Изкуство и техника на отгатването“, пише:

„Уелдъм, английският философ, описва дейността при решаване на задачи по интересен и любопитен начин. Според него решаваме задача или правим откритие, когато облечем във формата на гатанка една трудност, за да я превърнем в задача, което може да бъде решена, и така да напреднем в желаната посока. С други думи, ние показваме трудностите във форма, с която знаем да работим и работим върху нея! Голяма част от онова, което наричаме открития, се състои в умението да наложим на различни видове трудности форма, върху която е възможно да се работи. Малка, но решаваща част от откритията на най-високо равнище се състоят в измисляне и в развитие на ефикасни модели, в превеждането на една задача в гатанка. Тук именно блести истински гениалният ум, но е също изненадващо да се види до каква степен съвсем обикновени личности могат поради благотворния принос на обучението да изградят интересни модели, които преди един век биха ги считали за изключително оригинални…“

Хубава глава за гатанката „във всички нейни най-разнообразни форми“ посвещава Лучо Ломбардо Радиче в книгата си „Възпитание на ума“ (издателство „Риунити“, Рим, 1962 г.). По-специално той анализира „играта на отгатване“, когато един играч „мисли“ (за предмет, за животно, за лице и пр.), а другият със серия въпроси, така да се каже, обсажда мисловния обект и го принуждава да се разкрива.

„Това е една от най-богатите и полезни игри от гледна точка на интелектуалното съзряване и приобщаването към културното наследство. Ще трябва най-напред детето да се научи какъв метод да следва, за да отгатне (оставено само на себе си, първия път то няма да знае какво да пита). Най-добрият метод е този — постепенно да бъде стеснявано полето на възможностите. Мъж, жена, дете, животно, растение, минерал? Ако е мъж, дали е жив, живял ли е наистина, но в древността или във фантазията? Ако го познаваме лично — млад ли е или е стар, женен ли е или е ерген?… Методът, за който говорим, е нещо повече от трик за отгатване. Това е главният метод на интелекта: класификация, групиране в понятия на данните от опита. Ще възникнат най-интересни въпроси, разграничения, все по-изтънчени и точни. Един предмет, но изграден от човека ли е или е естествен? И тъй нататък.“

Думата „гатанка“ се появява по любопитен начин в „Агостино д’Ипона“ на Петер Браун (Ейнауди, Торино, 1971 г.) в главата, където авторът говори за проповедника Агостино и за неговия начин да тълкува Библията, така да се каже, като шифровано „послание“.

„Ще видим как поведението на Агостино към алегорията би резюмирало цяла една концепция за знанието. Все пак и по-малко остроумни мотиви биха подтикнали неговите слушатели да оценят своя епископ. Видяна в тази светлина, Библията става всъщност една огромна загадка, почти едно дълго описание с непознати букви. Придобиваме съвсем елементарното изкушение на гатанката, на тази форма на тържествуване над непознатото, която е изключително примитивна и се състои в откриването на това, което ни е близко, но е скрито под непознатото.“

Следващият пасаж е също интересен:

„Африканците имаха чудновата любов — остроумието. Играта на думи винаги им доставяше наслада. Бяха превъзходни в писане на добре направени акростихове и много ценяха «hilaritas» 21 21 Веселост (лат.) — Бел.пр. , т.е. онази емоция, в която се смесват интелектуална възбуда и чисто естетическо удоволствие, подбудени от една добра шеговитост. Тъкмо тази «хиларитас», която Агостино предлагаше на своята аудитория.“

Да се види после „Математиката на човека от улицата при проблема за избора“ на Виторио Кекучи, където са представени изследвания в едно средно училище и в един институт по мореплаване в Ливорно, извършени от него и от неговите студенти от семинара по дидактика в Математическия институт при университета в Пиза. Първичният материал се състоеше от няколко гатанки и популярни задачи от рода на „как да отървем и козата, и зелето“.

От оригиналната приказка се преминава към „приказка калка“ (вж. гл. 21) по същество чрез ефекта на „амплификацията“ от рода на описания в есето, носещо същото заглавие, от А. К. Циолковски (на италиански е в тома „Знаковите системи и съветският структурализъм“):