Джани Родари - Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)

Трета операция: финалната метафора. Сега сме вече готови да дадем на писалката следното метафорно определение: „нещо, което прокарва черна пътека през бяла нива“.

Четвърта операция (тя не е задължителна): Състои се в обличането на тайнствената дефиниция в по възможност най-привлекателна форма. Често гатанките вземат образ на стихчета. В нашия случай това не е мъчно:

Трябва да подчертаем решаващото значение на първата операция, която на пръв поглед е само подготвителна. В действителност „остранението — очудняване“ е най същественият момент, защото той поражда най-малко изтърканите асоциации и предизвиква най-неочакваните метафори. (Колкото в по-странен полумрак тъне гатанката, толкова по-интересно е да се разгадава.)

Защо децата така много обичат гатанките? Бих казал, а то си е ясно и от пръв поглед — защото гатанките представляват в концентрирана и почти символична форма детският опит от опознаването на действителността. За детето светът е изпълнен с тайнствени предмети, със събития, които то не разбира, с неразгадаеми образи. Самото негово присъствие сред света е за него тайна, която то тепърва ще разбулва, гатанка, която то ще трябва да отгатне, като кръжи около нея с преки и обиколни въпроси. Процесът на познанието при децата най-често протича като мигновено озарение, като внезапно откритие.

Оттук и удоволствието, което детето безкористно изпитва от вълнението на самото търсене и от изненадата при игра или при тренировка.

Мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че нещо общо съществува между пристрастието да се решават гатанки и играта на криеница. Последната все пак по принцип има съвсем друго съдържание: изпитанието да изживееш страха, че си изоставен, че си изгубен. Или че ти сам си се изгубил. Да, същото е като с Палечко, който разиграва сам своето изгубване в гората. А да бъдеш намерен е все едно, че отново се появяваш на света, отново придобиваш правата си, отново се раждаш. Преди ме нямаше — сега ме има! Вече не бях — но ето че още съм тук!

При тези предизвикателства у детето укрепва чувството за сигурност, способността му да израства, удоволствието от живота и от познанието.

По повод на всичко това би могло да се каже още много нещо. Но то би ни отвело встрани от целта, която си поставят тези бележки.

Лъжегатанката е такъв вид гатанка, която по един или друг начин съдържа вече в себе си своя отговор.

Ето една такава лъжегатанка:

Тук става дума не за истинско „отгатване“, а просто да се внимава как са разположени звуковете, които чуваме, за да можем после да ги комбинираме по друг начин.

Лъжегатанки има пръснати навсякъде, и то цяло множество. Не са две, не са три. Предлагам ви тук една, която е съвсем прясна:

Структурата на горната лъжегатанка ни напомня лимерика.

Отговорът се намира вече в съдържанието на самия стих: господин Освалдо чувствува, че стъпва върху жарава, защото пребивава в Африка, място, чието име е станало синоним на висока температура. В лъжегатанката този факт е замаскиран но следния начин: вниманието на слушателя е отклонено към съвсем произволния алтернативен въпрос: „дали — или“, подсилен от повтореното „защото“. В дадения случай, за да се намери точният отговор, само усиленото внимание не помага, трябва да се впрегне на работа и логиката.

Ето още един пример:

В този случай прекият отговор („нищо не е поникнало, защото, за да поникнат репи, е нужно семе от репи, а словата не никнат по градините“) не присъствува ясно в стиха; към отговор навежда само глаголът „поникват“. За решението на тази лъжегатанка ще е нужна повече работа, отколкото при предходния случай. Но пътят на решението е същият: трябва да се отхвърли лъжливата алтернатива „или — или“. Мисля, че такъв вид упражнения си имат и свое точно определено възпитателно значение, защото много пъти в живота се случва така, че за да вземем правилно решение, трябва да умеем да заобиколим лъжливите алтернативи.